(Срв. Марк 9:36; Лука 9:48). Съвпадението при синоптиците тук се състои само в две думи (Матей: καὶ εἶπεν; Марк и Лука: εἶπεν αὐτοῖς). По-нататъшните думи на Спасителя, изложени от Матей, са пропуснати от Марк и Лука. Думите, поместени в Марк 10:15 и напълно сходните с тях в Лука 18:17, са били казани по друго време и по друг повод. Правилно се отбелязва, че ако в предишните раздели на Евангелието от Матей ставаше дума за отношението на събралите се около Христа...
Съвпадението при синоптиците тук се състои само в две думи (Матей: καὶ εἶπεν; Марк и Лука: εἶπεν αὐτοῖς). По-нататъшните думи на Спасителя, изложени от Матей, са пропуснати от Марк и Лука. Думите, поместени в Марк 10:15 и напълно сходните с тях в Лука 18:17, са били казани по друго време и по друг повод.
Правилно се отбелязва, че ако в предишните раздели на Евангелието от Матей ставаше дума за отношението на събралите се около Христа хора към юдейския народ въобще и към общественото богослужение, то по-нататъшните наставления, до Мат. 20:28 се отнасят за вътрешния живот на основаното от Христос общество. В думите на Христос, насочени към учениците, очевидно им се дава, като на възрастни хора, наставление и нравоучение да оставят своите предишни помисли, нагласи и стремежи (στραφῆτε, както някои смятат–μετανοεῖτε- – покайте се) и да се уподобят на деца. Но какво означава да се уподобят на деца, да приличат на деца? Какво трябва да направят възрастните, желаейки да се уподобят на деца? На тези въпроси може да се отговори, че детският характер е достатъчно известен и мисълта, изказана от Христос, е напълно понятна без по-нататъшен анализ.
Тъй като детето било поставено сред учениците и за техен пример заради тяхното желание да решат кой от тях е по-голям, то от общите разсъждения за детския характер и „подобния на децата възрастен човек“ за нас сега е възможно да преминем към по-конкретни определения. Тук намираме едно от най-силните и убедителни доказателства на идеята, че, според общия новозаветен възглед последователите на Христос трябва да се пазят от присвояването на каквато и да е външна власт и от каквото и да е предпочитание на себе си пред своите събратя. „Да се издигнеш високо, означава да паднеш пропорционално ниско“. Идеята на Новия Завет не се заключава в господството над хората, а в служението на тях. Не външната власт трябвало да бъде усвоена от последователите на Христос, но нравствената. Служителите на Христос придобиват власт над хората, уподобявайки се на деца. Тази идея, която е чисто християнска и се отличава с изключителна нравствена красота и привлекателност, се обяснява като цяло в Евангелията със всеотдайното служение на Раба на Йехова и в частност от някои други примери, в които също така е изразена идеята за християнското служение.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 9:36; Лука 9:48).
Съвпадението при синоптиците тук се състои само в две думи (Матей: καὶ εἶπεν; Марк и Лука: εἶπεν αὐτοῖς). По-нататъшните думи на Спасителя, изложени от Матей, са пропуснати от Марк и Лука. Думите, поместени в Марк 10:15 и напълно сходните с тях в Лука 18:17, са били казани по друго време и по друг повод.
Правилно се отбелязва, че ако в предишните раздели на Евангелието от Матей ставаше дума за отношението на събралите се около Христа хора към юдейския народ въобще и към общественото богослужение, то по-нататъшните наставления, до Мат. 20:28 се отнасят за вътрешния живот на основаното от Христос общество. В думите на Христос, насочени към учениците, очевидно им се дава, като на възрастни хора, наставление и нравоучение да оставят своите предишни помисли, нагласи и стремежи (στραφῆτε, както някои смятат–μετανοεῖτε- – покайте се) и да се уподобят на деца. Но какво означава да се уподобят на деца, да приличат на деца? Какво трябва да направят възрастните, желаейки да се уподобят на деца? На тези въпроси може да се отговори, че детският характер е достатъчно известен и мисълта, изказана от Христос, е напълно понятна без по-нататъшен анализ.
Тъй като детето било поставено сред учениците и за техен пример заради тяхното желание да решат кой от тях е по-голям, то от общите разсъждения за детския характер и „подобния на децата възрастен човек“ за нас сега е възможно да преминем към по-конкретни определения. Тук намираме едно от най-силните и убедителни доказателства на идеята, че, според общия новозаветен възглед последователите на Христос трябва да се пазят от присвояването на каквато и да е външна власт и от каквото и да е предпочитание на себе си пред своите събратя. „Да се издигнеш високо, означава да паднеш пропорционално ниско“. Идеята на Новия Завет не се заключава в господството над хората, а в служението на тях. Не външната власт трябвало да бъде усвоена от последователите на Христос, но нравствената. Служителите на Христос придобиват власт над хората, уподобявайки се на деца. Тази идея, която е чисто християнска и се отличава с изключителна нравствена красота и привлекателност, се обяснява като цяло в Евангелията със всеотдайното служение на Раба на Йехова и в частност от някои други примери, в които също така е изразена идеята за християнското служение.