В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 14
Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 7
Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
Проф. А. П. Лопухин
В този и в следващия стихове евангелистът включва това, което би трябвало да постави след стих 12, ако бе го разказал хронологично, защото думите от стих 2 биха могли да бъдат изречени от Ирод, след като Йоан вече е бил убит. „Мълвата за Иисуса“ и забележката на Ирод служат за евангелиста като повод да припомни за обстоятелствата на убийството на Кръстителя, за които все още не било разказано в Евангелието.
Другите двама евангелисти разказват за тревогите на Ирод много по-късно, отколкото Матей. Последователността на разказа при Марк е еднаква с тази на Матей, но при Лука съвсем няма разказ за убийството на Кръстителя. Евангелист Лука се ограничава само да отбележи смъртта му, подобно на Матей, но с тази разлика, че (както и при Марк) той влага думите за възкръсването на Йоан от мъртвите не в устата на самия Ирод, но на обкръжаващите го лица, а Ирод само повтаря мненията за Кръстителя, изказани от тях. В основни линии обаче сведенията на синоптиците по този въпрос са сходни.
„В онова време“ тук, както и в много други места, обозначението на времето е неопределено. Матей и Лука отнасят събитията към времето след изпращането на апостолите (Мат.10:5), вследствие на което мълвата за Христа силно се разпространила.
„В онова време Ирод чу (дословно) мълвата (τὴν ἀκοήν) за Иисуса“. Това бил Ирод Антипа, брат на Архелай и син на Ирод I, избилият витлеемските младенци, който се родил от самарянката Малфака. Частта от царството на Ирод, определена на Антипа във второто завещание на баща му (в първото той бил назначен за цар), била Галилея и Перея, където той бил утвърден от Август в достойнството на тетрарх. Той бил женен за дъщерята на арабския цар Арета, която отхвърлил заради Иродиада.
Името Ирод първоначално било чисто лично, но след това преминало към двамата сина на Ирод, Ирод Боет и Ирод Антипа, а след това към цар Агрипа I и другите млади членове на Иродовия дом.
Думата „тетрарх“ на гръцки следва да се чете τεραάρχης, а не τετράρχης, тоест без елизия (пропускане) на първото а (вж. Блас, Gram., § 28, 8). Вместо тази точна титла (Лука 3:1, 19, Лука 9:7; Деян. 13:1; Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVII, 8, 1; XXIII, 2, 3) на Антипа в народната реч се дава, както и на другите управляващи Ироди, още и неточната титла „цар“ (Мат. 14:9; Марк 6:14, 22). Подобна неточност се среща и при иудейския историк Йосиф Флавий (Юдейски древности, XVIII, 4, 3; „Живот“, 1).