Кога и на кого е разказана тази притча? Само на учениците ли, или на множеството? Най-вероятното предположение е, че е имало прекъсване в поучаването на народа, докато Спасителят е говорил на учениците, обяснявайки им притчата за сеяча. След това Той отново говори на народа. “Прилича на човек”, т.е. подобно на обстоятелствата, които по-нататък се излагат подробно; “подобно на това, което се случва на човека” и т.н. Тази конструкция се среща в Матей 18:23 и в други притчи в Матей. Ὡμοιώθη...
Кога и на кого е разказана тази притча? Само на учениците ли, или на множеството? Най-вероятното предположение е, че е имало прекъсване в поучаването на народа, докато Спасителят е говорил на учениците, обяснявайки им притчата за сеяча. След това Той отново говори на народа.
“Прилича на човек”, т.е. подобно на обстоятелствата, които по-нататък се излагат подробно; “подобно на това, което се случва на човека” и т.н. Тази конструкция се среща в Матей 18:23 и в други притчи в Матей. Ὡμοιώθη е често срещано въведение към притчите в по-късната еврейска литература: “притча – на какво прилича? На това и онова”. Всички притчи в Матей, които не се срещат в Марк, започват с формулата ὡμοιώθη или ὁμοῖα ἐστί, с изключение на Матей 25:14-30, където притчата започва с простото ὥσπερ, начало, което се използва и в еврейските притчи.
Проф. А. П. Лопухин
Кога и на кого е разказана тази притча? Само на учениците ли, или на множеството? Най-вероятното предположение е, че е имало прекъсване в поучаването на народа, докато Спасителят е говорил на учениците, обяснявайки им притчата за сеяча. След това Той отново говори на народа.
“Прилича на човек”, т.е. подобно на обстоятелствата, които по-нататък се излагат подробно; “подобно на това, което се случва на човека” и т.н. Тази конструкция се среща в Матей 18:23 и в други притчи в Матей. Ὡμοιώθη е често срещано въведение към притчите в по-късната еврейска литература: “притча – на какво прилича? На това и онова”. Всички притчи в Матей, които не се срещат в Марк, започват с формулата ὡμοιώθη или ὁμοῖα ἐστί, с изключение на Матей 25:14-30, където притчата започва с простото ὥσπερ, начало, което се използва и в еврейските притчи.