От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 8

Този стих в Марк (Марк 2:27) е предшестван от допълнението, че (буквално преведено) съботата е (възникнала, установена) за човека, а не човекът за съботата. Думите “Син човешки” са обяснени по-горе (вж. коментарите към Мат. 8:20). В Евангелията Спасителят винаги е наричал Себе Си само така, затова е погрешно да се смята, че този стих няма връзка с предходните – връзката е ясна. Ако тук може да има някакъв въпрос, то той е само относно това, защо Спасителят нарича Себе Си Син Човешки пред Своите врагове, т.е. използва израз, който те не могат да разберат. На първо място може да се отговори, че Той е говорил по този начин неведнъж (вж. Мат. 26:64; Марк 14:62; Лука 22:69). Този израз за враговете на Христос винаги е имал скрит смисъл, защото те не са искали да разберат думите на Иисус Христос като думи на Месия. В действителност Христос тук посочва Своето месианско достойнство и затова смисълът на стих 8 е ясен за нас и със сигурност е бил ясен за апостолите, евангелистите и вярващите в Христос по онова време. Но фарисеите, на които Христос говори сега, биха могли просто да свържат израза “Син Човешки” с τὸν ἄνθρωπον и ὁ ἄνθρωπος (Марк 2:28), както ясно показва Марк. Но дори враговете на Христос могат да заключат от думите Му, че авторитетът на Месията е над законовите разпоредби за съботата.

Обяснението и разпространението на това учение на Спасителя се намира в Рим. 14:5-6, 17 и Кол. 2:16-17. Смисълът на разглеждания стих е следният. Човешкият син може да се разпорежда със съботата, т.е. със съботната дейност, може да заповяда тя да бъде извършена или да я прекрати, точно както господарят позволява на работниците си да почиват или ги принуждава да работят. Колкото и просто да е всичко това, обикновеният човек преди Христос не би могъл да стигне по естествен път до истините, изразени тук от Христос. Дори и в наши дни тези истини невинаги се разбират и прилагат на практика.