От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 50

Той не каза на онзи, който Му напомни за майка Му: „Иди, кажи на майка Ми, че тя не Ми е майка“, но му възрази: „Коя е майка Ми?“ С тези думи Той имаше предвид нещо друго. А именно, че нито Неговите сродници, нито който и да било друг трябва да се уповава на едното плътско родство и да пренебрегва добродетелта.

Наистина, ако дори за Пресветата Му майка не би имало никаква полза от това, че Тя е Негова майка, ако не беше добродетелна, то още по-малко би могло едното родство да спаси когото и да било другиго. Защото има само едно истинско благородство – изпълнението на волята Божия, и това благородство е несравнимо по-висше и по-драгоценно от всяко плътско родство.

Затова, като знаем това, не бива да се гордеем със славни чеда, ако сами не сме причастни на техните добродетели, нито с благородни родители, ако не сме подобни на тях по живот. Защото може и като родил да не бъдеш истински баща, и без да си родил – да станеш такъв.

Макар че тук Спасителят въвежда в отговора си допълнителния термин ἀδελφ, Той все пак не споменава за баща (земен), за когото никъде не говори в Своите беседи. Това е в съответствие със свидетелството на евангелистите Матей и Лука за Неговото безмъжно раждане.

От това едва ли може да се направи извод, че споменаването на майката, а след това редом с нея и на брата и сестрата, служи за потвърждение на мнението, че братята на Спасителя са били Негови родни братя. И трите термина – “брат”, “сестра” и “майка” – тук очевидно са използвани в духовен смисъл.

(Срв. Марк 3:35 – почти идентично).