Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
След като поставя въпроса в предишния стих, Спасителят го оставя без отговор. Но този отговор от страна на народа може да бъде подразбиращ се; на въпроса от 7 стих народът би могъл да отговори само така: “Не, ние ходихме в пустинята, за да не гледаме тръстика, която се люлее на вятъра. Но защо отидохте? За да видите човек, облечен в меки дрехи? Така е според най-добрите четения. На тези въпроси отрицателните отговори отново се предполагат, макар че допълнението: “тези, които носят меки дрехи, са в царските палати”, служи за потвърждение на основателността на предполагаемите отрицателни отговори.
Повтарянето на подобни въпроси тук служи за подсилване на речта, за излагане на истината от различни страни и в древността е било похват, използван от най-големите майстори на ораторското изкуство.
Но Йоан не е бил човек с меки дрехи. Защо? Защото такива хора живеят в царските палати. Че това е така, било ясно на всички. Йоан не е живял в царския дворец, а в пустинята и след това в затвора. В пустинята той не напомнял тръстика, нито пък се колебаел като нея, а затворът, макар да бил при двореца, изобщо не приличал на царски чертог. Животът на Йоан бил толкова суров, че той в никакъв случай не можел да бъде смятан за изнежен човек.
(срв. Лука 7:25).