А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Речта на Спасителя при двамата евангелисти се отличава с почти буквалното си сходство (вместо ἐξήλθατε в Лука ἐκληλύθατε). “Нима тръстиката се люлее от вятъра?” – изразът е метафоричен, за да се опише, чрез противоположност, характера на Йоан. Христовите слушатели са могли да разберат думите Му единствено в смисъл, че ако Йоан е изпратил учениците си при Него, за да се уверят в Неговата личност, това ни най-малко не означава, че Йоан се е колебаел в своите убеждения и вярвания като тръстика на брега на Мъртво море или Галилейското езеро. Тъй като Йоан не приличал на тръстика, съзнанието на слушателите веднага можело да си представи дърво, което няма да се огъне пред никакъв вятър, което няма да се поддаде на никаква буря. Бурята по-скоро щяла да изкорени такъв човек и той ще да загине, но докато е жив, няма да се поколебае. Всичко, което е известно за Кръстителя, показва, че той е бил точно такъв човек и че думите на Христос са ясна и точна характеристика на тази велика личност. Йоан изпратил въпроса си, защото не се колебаел в своите строги, аскетични възгледи за живота и за самия Месия.
(вж. Лука 7:24).