От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 21

В думата “горко” звучи както скръб, така и възмущение. Гръцката οὐαί е преведена като “уви” в Откр. 18:10, 16, 19. Паралелното място е в Лука 10:13 (в речта при изпращането на седемдесетте апостоли да проповядват), почти буквално аналогично, с добавяне на καθήμενοι след ἐν σάκκῳ καὶ σποδῷ. И като цяло това място, Мат. 11:21-23 наподобява на Лука 10:13-15. Свети Йоан Златоуст обяснява това място по следния начин: “И за да те увери, че жителите на тези градове не са били зли по природа, Той споменава един град, от който произлизат петимата апостоли, а именно: от Витсаида произлизат Филип и четиримата първозвани апостоли.” Според него обаче “Спасителят присъединява към тези градове и Содом, не без основание, а за да засили осъждането. Наистина, най-силното доказателство за нечестието на евреите е, че те са по-лоши не само от своите съвременници, но и от всички нечестиви хора, които някога са били”.

Първият град, посочен в това изобличение, е Хоразин. Той е споменат само в Мат. 11:21 и Лука 10:13. В ръкописите и при отците има голямо разнообразие в четенето (Хоразени, Хоразим, Хоразаим, Коразаим, Коразаин, Хоразе, Хоразан). Местоположението на този град не е точно известно. Трудно е да се определи особено в момента, когато местните жители и арабите посочват на пътешественици и изследователи различни места, за които е трудно да се каже, че са Хоразин. По-вероятно е Хоразин да се отъждествява с руините на Керазе или Керасе, поради сходството на това име с Хоразин. Руините все още се виждат на три версти северно от Тел-Хум. Ето как ги описва един от най-новите пътешественици, посетили района:

“Керазе се намира на пусто място, а камъните са толкова много, че конят ми трудно минаваше по тях. Руините заемат толкова място, колкото и в Тел Хум, и са разположени отчасти в суха котловина, а отчасти на гребена на хълм, образуван от стръмен завой на вади. Трудно е да се разбере какво е накарало хората да построят град на такова място. Подобно на камъните, които лежат тук, руините са от черна лава и затова се виждат лесно, но малко от тях привличат вниманието. Има например останки от синагога с коринтски капители от твърд черен базалт, елегантно издълбани в камъка, стълбове, врати, дялани камъни, върхове на колони и един голям кръгъл камък, подобен на воденичен камък, дебел и широк около четири фута, някога използван като търкал в маслобойна за смачкване на плодове и изстискване на масло. Сега тук няма маслини, а само няколко смокинови дървета, които растат близо до гробниците на двама арабски шейхове. Но особено поразителна характеристика на това ужасно място са няколко къщи, много вероятно от времето на Спасителя, които все още стоят като новопостроени. Стените им са високи около шест фута и дебели два фута; в някои случаи камъните са монтирани без вар, а в други са идеално споени. В средата на едната страна има широка врата, а във всяка къща – по един или два прозореца, но само един фут високи и половин фут широки. В средата има една или две каменни колони, които поддържат плосък покрив, но почти всички къщи са много малки, някои имат по две стаи, но повечето са само с една, макар че има една или две къщи, разделени на четири малки клетки. От средата на мястото, близо до едно дърво, тече поток, който се намира близо до арабските гробници, но това е единственото живо нещо, което видяхме. На север е останала следа от калдъръмения път, който е свързвал града с големия керван на Дамаск.”

Ако е трудно да се определи къде се е намирал Хоразин, също толкова трудно е да се определи местоположението на Витсаида. Шюрер (Geschichte) казва, че въпросът дали новозаветната Витсаида е идентична с  Витсаида Юлия, който напоследък предизвиква много спорове, сега не може да бъде решен (II, 208-209). Подобно на Хоразин, Витсаида се изписва по различен начин: Витсаидан, Витсаида, Витсаида, Витсаида, Витсаида. Първото четене в Матей е в най-добрите манускрипти. Най-вероятното предположение изглежда е, че по времето на Христос е имало две Витсаиди – източна, или по-добре североизточна (откъм Галилейското езеро), и западна, и че речта на Христос се отнася за западната Витсаида, която е била предградие на Капернаум. Самото име Витсаида отдавна е престанало да привлича вниманието на пътешествениците. Най-старото историческо споменаване за нея е у Йероним, но той не дава повече информация за нея, отколкото може да се извлече от Новия завет. Д-р Робинсън е напълно убеден, че различните отъждествявания на Витсаида с Ирбид, Хан Миня, Маждел (Магдала) и Айн Табига се дължат единствено на моментните впечатления. Той внимателно издирва информация от местните жители на брега на езерото, но нито един мюсюлманин не знае нищо за такова име, нито дори подобно на него. Вярно е, че християните от Назарет и Тивериада, както и християните от Капернаум, познавали името Витсаида от Новия завет и го прилагали към различни места, според това как ги учат местните монаси или както смятат, че е най-добре и най-удобно да отговорят на пътниците.

Тир и Сидон са известни финикийски градове на брега на Средиземно море, във Финикия.

Причината за “скръбта” е, че тези градове не са се покаяли. Изразът е твърде общ. Не е известно точно за какви грехове наказанието е сполетяло тези градове. Както в Тир и Сидон процъфтявало идолопоклонството и същевременно езическият разврат, така и в Хоразин и Витсаида трябва да се смята, че е царял още по-голям разврат. Тук Тир и Сидон са порицани косвено за разпуснатия си живот. Но и те щели да се покаят, ако имали същата проповед, каквато се чувала по улиците на Хоразин и Витсаида. Затова толкова по-голям е грехът на осъдените еврейски градове, в които не само се е проповядвало, но и са се извършвали много “сили”, т.е. чудеса, знамения. “Вретище и пепел” – показва съпътстващия израз на скръбта на покаялите се юдеи, които са имали такъв обичай.