Общото значение на този израз е ясно. Който влиза в общение с пророците, получава същата награда, каквато получават пророците, и който влиза в общение с праведниците, получава същата награда, каквато получават праведниците. Тук се подразбира тази награда, която се дава от Бог. Не някаква материална, но духовна награда. Единствената трудност тук е изразът: „в име на пророк“ и: „в име на праведник“. Защо не се казва просто: на пророка и на праведника, но „в име“? Гръцкият израз εἰς ὄνομα допуска...
Общото значение на този израз е ясно. Който влиза в общение с пророците, получава същата награда, каквато получават пророците, и който влиза в общение с праведниците, получава същата награда, каквато получават праведниците. Тук се подразбира тази награда, която се дава от Бог. Не някаква материална, но духовна награда. Единствената трудност тук е изразът: „в име на пророк“ и: „в име на праведник“. Защо не се казва просто: на пророка и на праведника, но „в име“? Гръцкият израз εἰς ὄνομα допуска такъв превод: който приема пророка заради пророка… и праведника заради праведника и прочее. Неправилната гръцка форма дължи своя произход на еврейското „бешем“ (Блас).
Блажени Йероним перифразира този израз така: който приема пророка за пророк, и го разбира като говорещ бъдещето, този получава наградата на пророка. Юдеите, приели пророците в точния смисъл, не получават наградата на пророците. Иначе казано, във всяка професия плевелите са смесени с пшеницата. Като обяснява същия стих, Йероним по-нататък пита: „Следователно и лъжепророците и Юда ли трябва да приемаме? Предупреждавайки за това, Господ по-рано казва, че е необходимо да се приемат не личностите, но имената; и приемащите няма да бъдат лишени от награда, макар и този, когото приемат да не е достоен“. Приемащите показват, че се покоряват на Бог, както пророка. Подобно на това и тези, които приемат разбойници, получават определеното за разбойниците възмездие, встъпвайки в близка връзка с тях. Така се прави по обичайното право.
Проф. А. П. Лопухин
Общото значение на този израз е ясно. Който влиза в общение с пророците, получава същата награда, каквато получават пророците, и който влиза в общение с праведниците, получава същата награда, каквато получават праведниците. Тук се подразбира тази награда, която се дава от Бог. Не някаква материална, но духовна награда. Единствената трудност тук е изразът: „в име на пророк“ и: „в име на праведник“. Защо не се казва просто: на пророка и на праведника, но „в име“? Гръцкият израз εἰς ὄνομα допуска такъв превод: който приема пророка заради пророка… и праведника заради праведника и прочее. Неправилната гръцка форма дължи своя произход на еврейското „бешем“ (Блас).
Блажени Йероним перифразира този израз така: който приема пророка за пророк, и го разбира като говорещ бъдещето, този получава наградата на пророка. Юдеите, приели пророците в точния смисъл, не получават наградата на пророците. Иначе казано, във всяка професия плевелите са смесени с пшеницата. Като обяснява същия стих, Йероним по-нататък пита: „Следователно и лъжепророците и Юда ли трябва да приемаме? Предупреждавайки за това, Господ по-рано казва, че е необходимо да се приемат не личностите, но имената; и приемащите няма да бъдат лишени от награда, макар и този, когото приемат да не е достоен“. Приемащите показват, че се покоряват на Бог, както пророка. Подобно на това и тези, които приемат разбойници, получават определеното за разбойниците възмездие, встъпвайки в близка връзка с тях. Така се прави по обичайното право.