И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
“Мирът” в думите на Спасителя е сякаш персонифициран, представен като лице, което влиза при стопанина, но отхвърлено от него, се връща при апостолите. Под “мир” може да се разбира най-общо благополучие, зависещо от спокойствието, здравето, липсата на вражда, спорове, разногласия, разделения; в преносен смисъл думата “мир” означава спасение.
От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 6
И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
Св. Иларий Пиктавийски (ок. 310 – 367)
Господ заповядва да не влизат в домове и да не приемат гостоприемство от онези, които или отхвърлят Христос, или не Го познават; във всеки град да разпитват кой е достоен да ги приеме – тоест дали там обитават Христос и Църквата; и да не преминават на друго място, ако намерят достоен дом и праведен домакин.
Мнозина от юдеите били така привързани към закона, че макар да можели да повярват в Христос, удивлявайки се на Неговите дела, все пак продължавали да живеят според закона. Други, от любопитство, искали да узнаят свободата в Христа и само привидно преминавали от закона към евангелската истина; мнозина пък изпадали в ерес поради изопачено разбиране.
И понеже такива хора, мамейки и прелъстявайки слушателите, твърдели лъжливо, че притежават католичната истина, Христос заповядва апостолите да търсят достоен човек, у когото да отседнат. И ако по незнание, подведени от лъжливи думи, попаднат при такъв домакин, трябва внимателно и предпазливо да изберат дом, който е наречен „достоен“, тоест Църквата, която се нарича католична.
Христос заповядва всеки дом да бъде поздравяван с мир, но така, че „мирът“ да бъде по-скоро изречен, отколкото даден. Защото Той ги наставлява: „Поздравете го, казвайки: мир на този дом.“ Следователно поздравът на мира се изразява в думи и трябва да бъде проявен чрез проповедта на действената любов.
По-нататък Иисус показва, че самият мир – който е средоточие на състраданието – не трябва да пребъдва в недостоен дом; защото, ако домът се окаже недостоен, тайнството на небесния мир трябва да бъде задържано в съзнанието.