От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 12

Апостолите, влизайки в нов град, не могли да знаят кой какъв е. Затова трябвало да избират стопанина на дома според слуха за него сред хората и мнението на съседите, за да не бъде достойнството на проповедта помрачено от лошата слава на онзи, който ги приема.

Макар че трябвало да проповядват на всички, избира се един домакин; и не той оказва благодеяние на този, който ще отседне при него, а сам получава такова от своя гост. Защото е казано: „който е достоен в него“, за да разбере стопанинът, че по-скоро приема благодат, отколкото я дава.

Заповедта на Спасителя е проста. Изпратените от Него трябвало да влязат в някой град и там, използвайки средствата, с които разполагат, да открият кой е “достоен” – дума, която може да означава човек, способен и склонен да приеме евангелската вест, гостоприемен, богобоязлив, благочестив, честен, жаден за спасение и т.н. Такива хора не било особено трудно да се намерят дори в големите градове, а още по-малко в малките и провинциалните градове на Палестина. При “достойния” човек апостолите е трябвало да отидат директно и да останат там толкова дълго, колкото е необходимо – до момента на отпътуването им оттам – неясен израз, но добре характеризиращ работата на апостолите.