От Матея свето Евангелие – глава 1 – стих 11

Йосия се възкачва на престола на 8-годишна възраст и царува 31 години (641-610 г.). След Йосия синът му Йоахаз, нечестивият цар, който е възкачен на престола от “народа на страната” (4 Цар. 23:30), управлява само три месеца. Но той бил свален от власт от египетския цар. Тъй като Йоахаз не е сред предците на Спасителя, евангелистът не го споменава. На мястото на Йоахаз се възкачва брат му Елиаким, на 25 години, който царува в Йерусалим 11 години (610-599). Вавилонският цар Навуходоносор покорил Елиаким и променил името му на Йоаким.

След него се възцарява синът му Йехония (или Йоахин), който е на 18 години и царува само три месеца (през 599 г.). По време на царуването му вавилонският цар Навуходоносор настъпил към Йерусалим и обсадил града, а Йоахин излязъл при вавилонския цар заедно с майка си, слугите и князете си. Вавилонският цар го взел и го преместил във Вавилон, а на негово място поставил Матфаний, чичото на Йехония, и променил името на Матфаний на Седекия. Тъй като евангелистът проследява по-късната линия от Йехония и вече след преселването му във Вавилон, не е било необходимо да се споменава Седекия. След изселването си във Вавилон Йехония е хвърлен в затвора и остава в него 37 години. След това Евилмеродах, новият вавилонски цар, в годината на възкачването си освобождава Йехония от затвора, разговаря с него приятелски и поставя престола му над този на царете, които е имал във Вавилон. Така с Йехония завършва периодът на юдейските царе, продължил повече от 450 години.

Колкото и да е прост стих 11, тълкуването му съдържа непреодолими и почти неразрешими трудности. В гръцкия текст, и то точно в най-добрите ръкописи, не е така, както в руския: “Йосия роди Йехония (а не Йоаким)… по време на преселението на Вавилон”, т.е. във Вавилон. След това в стих 12 е се твърди същото като в руския. Предполага се, че думите от руския превод: “Йосия роди Йоаким; Йоаким роди Йехония” (в курсив) са добавка в оригиналните думи на Матей, макар и много стара, известна още на Ириней през II в. сл. Хр., но все пак добавка, направена първоначално в полето, за да се съгласува родословието на Матей със старозаветното Писание и след това да се отговори на езичниците, които упреквали християните, че името на Йоаким е пропуснато в Евангелието.

Ако споменаването на Йоаким е автентично, тогава е лесно да се види (от руския превод), че от Соломон до Йехония има не 14 рода или поколения, а 15, което противоречи на твърдението на евангелиста в стих 17. За да се обясни този пропуск и да се възстанови правилното четене на стих 11, трябва да се обърне внимание на следното. В 1 Пар. 3:15-17 синовете на цар Йосия са изброени по следния начин: “първородният Йоахаз, вторият Йоаким, третият Седекия, четвъртият Селлум”.

От тук се вижда, че Йоаким има трима братя. По-нататък: “синовете на Йоаким: Йехония, синът му, Седекия, синът му“. От това става ясно, че Йехония е имал само един брат. И накрая, “синовете на Йехония: Асир, Салатиил” и т.н. Тук евангелското родословие е почти идентично с родословието от 1 Паралипоменон. В 4 Цар. 24:17 Матфания  или Седекия е наречен чичо на Йехония. Разглеждайки внимателно тези четива, виждаме, че Йосия е имал (втори) син Йоаким, той е имал няколко братя, за които евангелистът не говори, а говори за братята на Йехония, докато според 1 Пар. 3:16 последният е имал само един брат – Седекия, което не съвпада с твърдението на евангелист Матей.

Затова се предполага, че е имало двама Йехонии – първият Йехония, който се наричал още Йоаким, и вторият Йехония. Първоначално Йехония първи се е наричал Елиаким; след това вавилонският цар променя името му на Йоаким. Причината, поради която е наречен Йоаким, е обяснена в още в древността (от Йероним) с факта, че преписвачът лесно е могъл да обърка Йоахин с Йоаким, като е сменил “х” с “к” и “н” с “м”. Но името Йоахин лесно може да се чете като Йехония на иврит, поради пълното сходство на използваните съгласни букви в двете имена.

Приемайки това тълкуване, трябва да четем 11-и стих от Евангелието на Матей така: “Йосия роди Йония (Елиаким, Йоаким) и братята му” и т.н.; 12-и стих: “Йехония втори роди Салатиил” и т.н. Срещу това тълкуване се възразява, че подобно посочване на родовете противоречи на обичаите на родословието. Ако горното тълкуване беше вярно, тогава евангелистът би трябвало да го изложи по следния начин: “Йосия роди първия Йехония, първият Йехония роди втория Йехония, вторият Йехония роди Салатиил” и т.н. Изглежда, че тази трудност не се решава от предположението, че “имената на бащата и на сина са толкова сходни, че случайно са били объркани или сбъркани при възпроизвеждането им на гръцки език”.

С оглед на това други тълкуватели предлагат, за да решат тази трудност, че първоначалното четене на стих 11 е било: “Йосия роди Йоаким и братята му; Йоаким роди Йехония при вавилонското преселение”. Това второ тълкуване е по-добро. Макар че то не е в съгласие с гръцката версия на Евангелието от Матей поради промяната на думите “и братята му”, която се потвърждава от древни и важни ръкописи, може да се предположи, че това е направено по грешка от древните преписвачи. В подкрепа на последното тълкуване може да се изтъкне, че съществуващият гръцки текст, т.е., както е посочено по-горе, “Йосия роди Йехония и братята му при (в руския превод “преди”) вавилонското преселение”, не може да се приеме без такива или други промени и преправки и е очевидно погрешен, защото Йосия е живял не при или по време на вавилонското преселение, а 20 години преди това.

Що се отнася до Йер. 22:30, където за Йоаким се казва: „Така казва Господ: запишете тоя човек като лишен от деца, като човек, злополучен в дните си“, думите „лишен от деца“ се обясняват със следващите изрази за пророка, от които става ясно, че децата на Йоаким няма „да седнат на Давидовия престол и да управляват в Юдея“. Именно в този последен смисъл трябва да се разбира изразът „лишен от деца“.