В съгласие с най-старите кодекси Тишендорф започва този стих така: “и постави дванадесетте” (καὶ ἐποίησεν τοὺς δώδεκα). “Постави Симон, като го нарече с името Петър.” По-правилно според Тишендорф: “и нарече Симона с името Петър”. Тази добавка към името на Симон е направена по време на първото му призоваване да последва Христос (вж. Йоан 1:42). Евангелист Марк обаче е сметнал за необходимо да го спомене само тук, както Матей е сметнал за необходимо да го каже, когато описва друго по-късно събитие...
В съгласие с най-старите кодекси Тишендорф започва този стих така: “и постави дванадесетте” (καὶ ἐποίησεν τοὺς δώδεκα). “Постави Симон, като го нарече с името Петър.” По-правилно според Тишендорф: “и нарече Симона с името Петър”. Тази добавка към името на Симон е направена по време на първото му призоваване да последва Христос (вж. Йоан 1:42). Евангелист Марк обаче е сметнал за необходимо да го спомене само тук, както Матей е сметнал за необходимо да го каже, когато описва друго по-късно събитие (вж. Мат. 16:18). Петър не е собствено име, а прозвище – “скала”, така че апостолът е носил и двете имена заедно.
Проф. А. П. Лопухин
В съгласие с най-старите кодекси Тишендорф започва този стих така: “и постави дванадесетте” (καὶ ἐποίησεν τοὺς δώδεκα). “Постави Симон, като го нарече с името Петър.” По-правилно според Тишендорф: “и нарече Симона с името Петър”. Тази добавка към името на Симон е направена по време на първото му призоваване да последва Христос (вж. Йоан 1:42). Евангелист Марк обаче е сметнал за необходимо да го спомене само тук, както Матей е сметнал за необходимо да го каже, когато описва друго по-късно събитие (вж. Мат. 16:18). Петър не е собствено име, а прозвище – “скала”, така че апостолът е носил и двете имена заедно.