“Един след друг: да не съм аз?” (стих 19). Този израз, който се среща само при евангелист Марк, показва, че освен 12-те апостоли, които са задали въпроса “един по един” (εἷς κατὰ εἷς), на трапезата е имало и други лица и именно един от тези последните (καὶ ἄλλος) се е обърнал към Господ с въпроса. Това, че на трапезата наистина е имало и други ученици освен дванадесетте, а може би дори и Пресвета Богородица, се вижда и от думите: “един...
“Един след друг: да не съм аз?” (стих 19). Този израз, който се среща само при евангелист Марк, показва, че освен 12-те апостоли, които са задали въпроса “един по един” (εἷς κατὰ εἷς), на трапезата е имало и други лица и именно един от тези последните (καὶ ἄλλος) се е обърнал към Господ с въпроса. Това, че на трапезата наистина е имало и други ученици освен дванадесетте, а може би дори и Пресвета Богородица, се вижда и от думите: “един от дванадесетте, който се потопи заедно с Мен в ястието”. Такова частно определение не би било необходимо, ако по това време с Христос бяха само дванадесетте апостоли.
Проф. А. П. Лопухин
“Един след друг: да не съм аз?” (стих 19). Този израз, който се среща само при евангелист Марк, показва, че освен 12-те апостоли, които са задали въпроса “един по един” (εἷς κατὰ εἷς), на трапезата е имало и други лица и именно един от тези последните (καὶ ἄλλος) се е обърнал към Господ с въпроса. Това, че на трапезата наистина е имало и други ученици освен дванадесетте, а може би дори и Пресвета Богородица, се вижда и от думите: “един от дванадесетте, който се потопи заедно с Мен в ястието”. Такова частно определение не би било необходимо, ако по това време с Христос бяха само дванадесетте апостоли.