От Марка свето Евангелие – глава 11 – стих 10

В Евангелието на Йоан четем, че Той се оттегли в планината, за да не Го направят цар. Сега обаче, когато идва в Йерусалим, за да пострада, Той не избягва тези, които Го наричат цар, за да ги научи открито, че е Цар не на земно и временно царство, а на вечното царство на небесата, и че пътят към това царство минава през презрението към смъртта.

Обърни внимание също как възгласите на множеството съответстват на думите на архангел Гавриил: “Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид” (Лука 1:32) — тоест, че Сам Христос чрез слово и дело призовава народа, на когото някога Давид е дал земна власт, към небесно царство.

„Царството на Месията, според представите на древните пророци, се считало за възстановеното Давидово царство, както и самият Давид се възприемал като образ на Месията (Йер. 33:15 – 21; Иез. 34:23 – 25). Затова сега народът виждал във влизането на Иисус Христос в Йерусалим началото на възстановяването на Давидовото царство или настъпването на царството на Месията; Христос обаче не разбирал така царството, както показват последвалите събития“. (Еп. Михаил Лузин)

“Благословен Идещият” (“в име Господне! ” – не се среща в най-автентичните кодекси) “Царството на отца ни Давида! Осанна във висините!”. Това означава, че народът е признал Христос за законен потомък на Давид, с когото трябва да настъпи всеобщо очакваното обещано царство. Читателите на Евангелието от Марк досега няколко пъти са срещали израза “царството Божие” (Марк 1:14, 4:11, 9:1 и др.), което трябва скоро да дойде (Марк 1:15). Ако сега хората наричали приближаващото се царство “Царството на Давид”, с това те искали да кажат, че Бог е определил Иисус, Когото слепецът нарекъл Син Давидов (Марк 10:47), за Цар на това Божествено царство и че откриването на това царство трябва да се очаква в близко бъдеще.