От Марка свето Евангелие – глава 10 – стих 52

Гласът на онзи, който Го призоваваше с вяра, накара Господ Иисус да се спре. Той заповяда да доведат при Него човека, който преди това вече се бе приближил към Него чрез вярата, за да се приближи сега и телесно. Заповяда да го доведат и му каза: „Какво искаш да ти сторя?“ (Марк 10:51; срв. Лука 18:41).

Той не пита без причина. Защото можеше да изпрати изцелението и на човека, докато още седеше. Но иудеите, които оклеветяваха истината, можеха да кажат, както при слепородения: „Този не е, а прилича на него“ (Йоан 9:9).

Затова Той извежда облагодетелствания човек сред събранието на неблагодарните, за да покаже най-напред природния му недъг и тогава да яви властта на благодатта. „Какво искаш да ти сторя?“

Пита него, но поучава присъстващите. А той казва: „Господи, да прогледам“ (Лука 18:41; срв. Марк 10:51).

Виж колко свидетелства получава Той от приемащия изцелението, за да затвори устата на онези, които търсят повод за клевета. И тъй, казва му: „Иди си; твоята вяра те спаси“ (Марк 10:52; срв. Лука 18:42).

Виждаш ли как онова, което ви казахме вчера, се доказва чрез самите дела: че благодеянията не се продават срещу заплащане, но се придобиват чрез вярата? Иисус не дава Своите благодеяния срещу сребро, а ги „продава“ срещу вяра. Ако не принесеш вяра, не приемаш благодеянието. Благодатта е простряна към всички, ала вярата трябва да излезе насреща ѝ.

Както има един извор, но едни черпят от него с малки съдове, а други – с по-големи, и единият загребва малко вода, а другият – много, не защото изворът разпределя различни мерки, а защото всеки черпи според вместимостта на своя съд, така и благодатта е разпростряна като извор, а вътрешното разположение на пристъпващия се превръща в съд и вместилище на благодатта. (За слепеца и Закхей)

Затова и ние нека подражаваме на слепеца – нека не търсим от Господа богатства, земни блага или почести, а онази Светлина, която само ние и Ангелите можем да видим, и чийто път е вярата. Затова и Христос отговаря на слепеца: “Вярата ти те спаси.’

Онзи вижда и следва Господа, който върши онова, което разумът му казва, че е добро. Той следва Иисус – този, който разбира и изпълнява доброто; който подражава на Този, Който не търсеше успех в този свят, а понесе укор и подигравки.

И понеже сме отпаднали от вътрешната радост заради привързаността си към телесните удоволствия, Господ ни показва колко горчиво и болезнено ще бъде завръщането към истинската радост.

Като възстановява зрението на един човек, когато се приближава към Йерихон, и на двама, когато го напуска, Господ загатва, че преди Своите Страдания Той проповядва само на един народ – на юдеите, а след Възкресението и Възнесението Си, чрез апостолите, открива тайната както на Своето Божествено, така и на Своето Човешко естество, както на юдеи, така и на езичници.

Марк, като разказва, че само един е получил зрение, посочва спасението на езичниците, така че символиката да съответства на онези, които той наставлява във вярата. А Матей, който пише Евангелието си за повярвалите юдеи, но и с мисълта, че то ще стигне и до езичниците, съвсем уместно казва, че двама са получили зрение – за да ни научи, че благодатта на вярата принадлежи и на двата народа.

“Твоята вяра те спаси” (срв. Марк 5:34; Мат. 15:28).

„А душата на слепия беше мъдра, защото, когато беше изцелен, той не остави Иисуса, а Го последва.

И (иносказателно) това може да се разбере по следния начин: Христос помилвал неговото човешко естество и го спасил чрез вярата му, когато той съблякъл старата дреха на греха. След като получил спасението, то Го последвал (Христос), изпълнявайки заповедите по своя път, тоест в този живот. Защото само в този живот е възможно да се следва Христос, но след него вратите (на спасението) се затварят и няма да има повече време да се изпълняват Божиите заповеди“ (блаж. Теофилакт).