От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 3

Когато Господ изпраща учениците, Той им заповядва такава умереност, че не им позволява да вземат нито хляб, нито каквото и да е друго, което мнозина от нас обикновено си набавят. Заповядва им също да не се местят от един дом в друг, а в който дом влязат, в него и да останат — за да не изглеждат непостоянни и променливи.

„Отърсете праха“, казва Той, „от онези, които не ви приемат, за свидетелство против тях“, тоест за тяхно изобличение и осъждане, показвайки им, че макар да сте изминали дълъг път заради тях, не сте получили от тях никаква полза.

Някои тълкуват заповедта към апостолите „да не носят нито торба, нито тояга, и да нямат по две дрехи“ по следния начин: „Не събирайте съкровища“, защото торбата, в която може да се сложи много, символизира натрупването; „не носете тояга“,  тоест, не бъдете гневливи и свадливи; „не носете по две дрехи“, тоест, не бъдете променливи в нравите и двоедушни в мислите.

Христос трябваше да научи учениците Си да не вземат нищо със себе си. Той искаше да бъдат свободни от всякакви земни грижи и затова били избавени от трудовете, които изисква светският живот — да не се безпокоят дори за набавянето на необходимата и задължителна прехрана.

Ясно е, че Този, Който ги учи да се въздържат дори от такива неща, напълно отсича любовта към богатството и желанието за печалба. За тяхната слава и, така да се каже, заради техния венец Той каза, че не трябва да притежават нищо. Той дори ги отдели от такива неща, които са необходими, като им заповяда изобщо да не вземат със себе си: „Нито тояга, нито торба, нито хляб, нито сребро, и да нямате по две дрехи“ (Лука 9:3).

Коментар върху Евангелието от Лука