От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 18

Господ, когато разпитваше учениците, не ги попита веднага какво мислят те самите, а най-напред ги разпита за мнението на народа, а едва след това за тяхното собствено мнение. Постъпи така, за да покаже неправдата в разпространената сред народа мълва за Него и да доведе учениците до правилното разбиране за Него, както и стана.

Защото, когато учениците Му казаха, че едни Го смятат за Йоан, други за Илия, Той ги попита: „А вие, които сте отделени от всички, избрани, отделени от останалите, за кого Ме мислите?“ Тогава Петър, като изпревари останалите и стана уста на всички, изповяда: „Ти си Христос Божий“, тоест Онзи, за Когото отдавна се е пророкувало. Не просто Христос Божи Го нарече, а онзи Христос Божи, Който е истинският и единственият Христос Божий (Τὸν Χριστὸν τοῦ Θεοῦ.). Защото мнозина са били помазвани, но този Христос Божий е един и единствен.

Изповедта на апостол Петър и предсказанието на Христос за Неговите страдания евангелист Лука предава според Марк (Марк.8:27 – 9:1; срв. Мат. 16:13 – 28).

“се молеше насаме”. Само евангелист Лука споменава за тази молитва на Христос.

Господ Иисус заминал за северната част на страната, за един град, известен като Кесария Филипова, търсейки там желания покой. Евангелист Лука не споменава името на този град, който ни съобщава Матей (Мат. 16:13). Градът се намирал в североизточния край на равнината Ел Гуле, покрита с тръстика и блата, и бил недалеч от Дан, крайната точка на северната граница на древния Израил, точно както Вирсавия била крайният предел на южната граница, почти на една линия с Тир, и следователно на такова разстояние, че било почти невъзможно книжниците и фарисеите да Го последват.

Напълно разбирайки недостатъчната готвеност на учениците Си, Христос никога преди това не ги бил питал как гледат на Него. Но сега, когато краят наближавал, било необходимо те да Го познаят в истинското достойнство на Неговото Божество. Той трябвало да се разкрие категорично като очаквания Месия. Да се ограничи като Йоан Кръстител с провъзгласяване на близостта на Божието царство, означавало да остави това царство незавършено и да създаде очакване, че ще дойде някой друг Месия, който да оглави новото Царство.