От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 17

Какъв беше резултатът от чудото? Насищането на голямо множество хора. Там имаше повече от пет хиляди мъже, без да се броят жените и децата, както добавят и другите евангелисти. Но чудото не свърши с това: бяха събрани дванадесет коша с късове.

Какво можем да заключим от това? Че гостоприемството получава щедра награда от Бога. Учениците предложиха само пет хляба, но след като гладът на множеството беше утолен, за всеки от тях се напълни по един кош с останали къшеи.

Затова нищо не трябва да пречи на желанието да приемаме странници — дори ако това е само желание и готовност. Никой да не казва: „Нямам достатъчно средства“ или „Мога да направя твърде малко, това няма да е достатъчно за всички“. Приемайте онези, които са възлюбени от Господа. Преодолявайте нежеланието, което не носи никаква награда. Спасителят ще умножи многократно дори малкото, което имате, и ще го направи по-голямо, отколкото очаквате. И макар да давате малко, ще получите много, защото „който сее щедро, ще пожъне щедро“ (2 Кор. 9:6), както е казал блаженият апостол Павел.

Така навсякъде се спазва тайнственият ред: първо, чрез опрощаването на греховете се извършва изцелението на раните, а след това в изобилие се предлага храната на небесната трапеза. Все пак, този народ още не се храни с твърда храна; сърца, които се упражняват в твърда вяра, все още не могат да се хранят с Тялото и Кръвта на Христа: „Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте в състояние, и дори сега не сте“ (1 Кор. 3:2). В образа на млякото са петте хляба, а твърдата храна е Тялото на Христа; силната напитка — това е Кръвта на Господа.

От самото начало ние не ядем всичко наведнъж и не пием всичко наведнъж. (…) Първото е петте хляба, второто е седемте хляба, третото е Тялото на Христа. Нека в никакъв случай не напускаме такъв Господар, Който благоволи да раздава храната така, че да е по силите на всеки: за да не бъде слабият притиснат от прекалено твърда храна и за да не остане силният гладен от прекалено лека храна; „защото немощният яде зеленчук“ (Рим. 14:2).

Това била скромна, но достатъчна, а за гладните пътници дори възхитителна вечеря. И когато всички се нахранили, Христос им заповядал да съберат останалите парчета, за да не се загуби нищо, но и за да покаже на учениците Си, че разточителството, дори изобилието да се дължи на чудодейна сила, е чуждо на божественото домостроителство. Благодарение на правилното разполагане на хората станало ясно, че са били нахранени около пет хиляди души, без да се броят жените и децата, и въпреки това дванадесет коша били пълни с онова, което останало неизядено.