От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 24

“като се събуди, запрети на вятъра”. За да стане Неговата сила още по-очевидна, Той допусна те да се смутят. Понеже ние, хората, обикновено по-добре помним онзи избавител, който ни е спасил от голяма опасност. Затова Той се изправи и ги избави не в началото, а когато вече бяха на ръба на гибелта.

Може да се види тук и преносен смисъл. Това събитие е образ на онова, което по-късно се случи с учениците. Езерото е Юдея, която бе разтърсена от бурята на яростта срещу Христа – яростта на юдеите при разпятието на Господа. Учениците се смутиха, защото всички Го оставиха и побягнаха. Но Господ възкръсна – „събуди се от съня“, и учениците отново намериха покой. Защото, заставайки пред тях, Той им каза: „Мир вам“ (Йоан 20:19). Такъв е духовният смисъл на това място.

Ние не извършваме пътуване от една земя към друга, а от земята към небето. Затова нека направим ума си способен да управлява, та да ни въздига нагоре, а онези, които са като моряци — да бъдат послушни на него.

Нека снарядим здрав кораб — такъв, който не могат да потопят житейските беди и тревоги, който не се възгордява с надменен дух, а е лек и бърз.

Ако устроим така кораба, кормчията и моряците, ще плаваме с попътен вятър и ще привлечем към себе си Истинския Кормчия — Сина Божи, Който няма да позволи на нашия кораб да потъне, а дори и хиляди ветрове да задухат, Той ще заповяда и на ветровете, и на морето, и ще направи вместо буря да има велика тишина.

Беседи върху Евангелието от Йоан

В тези думи има много за възхищение и за наставление на слушащите. Цялото творение е послушно на всичко, което Христос заповядва.

Какво оправдание бихме могли да приведем, ако ние самите не се смирим, за да простим и не се подчиним, за да постъпим по същия начин? Какво оправдание ще ни спаси от огъня и съда, ако сме непослушни и упорити?

Този, който се възпротивява, като вдига „врат“ – т.е. надменния си ум – срещу Христовите заповеди, има сърце, което не може да бъде смекчено.

Като осъзнаем, че всичко, сътворено от Бога, е напълно съгласно с Неговата воля, нека и ние станем част от това творение, и да избягваме непослушанието, защото то води към погибел.

Да се подчиним по-добре на Онзи, Който ни зове към спасение и към честен, законен живот – тоест живот според Евангелието. Христос ще ни дари с благата, които идват отгоре и от Него.

Ураганът, който сломил калената смелост на опитните рибари, свикнали на такива бури в родното си езеро, нито за миг не смутил дълбокото вътрешно спокойствие на Сина Човешки. Без ни най-малко смущение, без никакъв страх, Христос, просто вдигайки се от мократа кърма, и без да направи каквото и да е друго движение, успокоил бурята в душите на учениците Си със спокойните думи: “Къде е вярата ви?” А след това, като се изправил с цялото спокойствие на Своето божествено величие, Той погледнал в мрака на бурята, и сред рева на стихиите се чул Неговият повелителен глас и вятърът утихнал, настъпила тишина.