Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
В езерото внезапно се разразила една от онези страшни и силни бури, които са толкова обичайни за тази дълбока котловина на земното кълбо. Галилейското езеро, разположено в дълбоката си падина, заобиколено от всички страни с хълмове, обикновено е красива местност с чисто огледална повърхност, която отразява както крайбрежните хълмове, така и безоблачното небе. Но тишината му е измамна, защото от време на време от североизточните и източните проломи и теснини (вади) внезапно излизат вихрушки, които бързо раздвижват водата и дотогава спокойното езеро и се превръщат в бясна стихия със заплашително надигащи се и безпорядъчно кипящи вълни. Ветровете от източната пустиня, които се разразяват над обширните открити равнинни възвишения на Хавлонитида и Гауран, се устремяват с необикновена сила през тесните проломи и ждрела на източния бряг на езерото и бързо раздвижват самото езеро. Езерото е разположено на шестстотин метра под нивото на Средиземно море, поради което въздухът над повърхността му става необичайно разреден под въздействието на горещите слънчеви лъчи, а когато разредяването достигне най-високата си степен, по-студените въздушни слоеве на заобикалящите го от изток хълмове се устремяват да запълнят празното пространство и веднага се появява силен вихър, който прераства в буря. Същата буря се появила и сега. В един миг във въздуха се извили вихрушки и езерото силно се развълнувало. Опасността била голяма и лодката била подхвърляна насам – натам от разпенените вълни. Христос, който лежал на откритата палуба на кърмата, беше заливан от пръските, но Той спял спокойно. Умората Му била толкова голяма, че дори бурята не можела да наруши съня Му, а и никой не се осмелявал да Го събуди.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Господ заспива с особено намерение – за да даде на учениците упражнение и да изпита каква е тяхната вяра, ще останат ли спокойни сред изкушенията. Оказва се, че са слаби. Те проявяват несъвършена вяра, смесена с неверие. Защото вярват, че Той може да ги спаси, но като маловерци казват: „Спаси ни, загиваме!“ А ако имаха съвършена вяра, щяха да бъдат напълно уверени, че е невъзможно да загинат, когато с тях е Всемогъщият.