От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 12

Падналото край пътя (Лука 8:12) [семе] е образ на неблагодарната душа, подобна на онзи, който скри единствения талант, за да оскърби своя благодетел (Мат. 25:24-30). Земята, която обгръщала семето, но не го приемала, била отворена за всякакво зло и затова в нея няма място за учителя, докато не дойде орачът, който ще я разчупи и засее, разрушавайки нейната твърдост.

[Господ] представил лукавия под образа на птица, защото и той похищава [семето]. Но знай, че лукавият не отнема със сила поучението, което се разпростира в сърцето. С този образ Господ ни показва, че гласът на евангелиста стои на прага на слуха [на такъв човек], както житното зърно лежи на повърхността на земята, която не го е скрила в своята гръд; а на птицата не е дадено да достигне до семето, което земята е покрила с крилете си.

Тълкувание на Диатесарон

Виждаме, че твърдостта на почвата е причината семето, паднало на пътя, да бъде отнесено. Пътят винаги е твърд и необработен, защото по него непрестанно минават хора. Той не приема семето в себе си – то остава на повърхността, достъпно за всяка птица, която пожелае да го грабне.

Всички, чийто ум е твърд и неподатлив – сякаш окован, не могат да възприемат божественото семе. Божествените и свети наставления не проникват в тях. Те не приемат словата, които биха могли да породят в тях страх Божи и чрез които биха могли да принесат плодовете на добродетелта.

Такива хора са се превърнали в отъпкана и замърсена пътека за нечистите демони, за самия сатана – пътека, която никога не може да принесе святи плодове.

Нека обаче онези, които бодърстват, чието сърце е празно и безплодно, отворят ума си, да приемат светите семена, за да се превърнат в плодородна и добре обработена земя, и да принесат на Бога плодове, които ще ги издигнат към нетленния живот.

Коментар върху Евангелието от Лука