От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 39

Блажените ученици трябвало да бъдат тайноведци и учители на поднебесния свят. Затова било нужно да се проявят като носители на всяко благочестие, да познават пътя на евангелския живот, да бъдат основатели във всяко добро дело и да възвестяват на наставляваните точно, спасително и насочено към истината слово — защото вече са прогледнали и имат разум, просветен от божествената светлина, а не бъдат слепи водачи на слепи.

Защото намиращите се в мрака на неведението не могат да доведат до познание на истината страдащите от същите болести. Дори и да искат това, и двамата ще се стоварят в ямата на страстите.

След това, за да премахне дързостта на надменността у мнозина, та да не се стремят да превъзхождат честта на учителите, Иисус добавя: „Ученик не е по-горен от своя учител“ (Лука 6:40). Дори да се случи някои да го достигнат и да придобият добродетел наравно с наставниците, те ще се сравняват с учителите и ще им  подражават, а това ни потвърждава отново и Павел, казвайки: „Бъдете мои подражатели, както и аз съм на Христос“ (1 Кор. 4:16).

Коментари върху Евангелието от Лука

Тук започва втората част на проповедта на планината, както се вижда от преходния израз “каза им и, каза им също”. Следващата реч на Христос е наречена в Лука притча (παραβολή), очевидно в смисъл, че цялото следващо учение на Христос е облечено във формата на сравнения и притчи, които показват условията, при които служението на Христовите ученици и християнското призвание като цяло могат да бъдат плодотворни. На първо място, в притчата за слепците, единият от които е водач, а другият – този, който трябва да бъде воден, е изказана следната идея: човек, който сам не притежава познание за истината, не може да доведе друг до такова познание (срв. Мат. 15:14).