От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 1

„Иисус бе воден от Духа в пустинята в продължение на четиридесет дни, бидейки изкушаван от дявола“ (Лука 4:1–2). Тук изразът „бе воден“ не означава просто движение или насочване, а по-скоро това, че Той пребиваваше там, намираше се там. И така, Той бе в пустинята „в Духа“, тоест духовно, в състояние на съзерцание и молитва. Постеше, без да дава нищо на тялото, за да удовлетвори телесната нужда.

Може някой веднага да попита: „Каква вреда имаше Иисус от пребиваването Си в градовете? И каква полза търсеше, като пребиваваше в пустинята, след като не се нуждаеше от нищо? Защо постеше и защо Му беше необходимо да се труди?“ Мислещият така не разбира каква полза произтича от всичко това. А ние признаваме поста за велика помощ – чрез него умъртвяваме наслаждението, покоряваме закона на греха, действащ в нашите членове, и отсичаме поривите към удовлетворяване на плътта.

Но защо беше нужен пост на Христос? Та нали Той е Онзи, чрез Когото Отец уби греха в плътта. Знаейки това, божественият Павел написа: „ което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.“ (Рим. 8:3–4). Той умъртви и в нас, презрените, плътските движения и обезсили греха.

Какъв пост можеше да бъде нужен на Този, Който извърши това? Той е свят, невинен, пречист, непорочен и не може да претърпи дори най-малка промяна.

Коментари върху Евангелието от Лука

Защо сатаната не изкушаваше Христос до 30-годишната Му възраст? Той не Го изкушаваше, защото от небето все още не бе даден явен знак за божествеността на Христа, Който  изглеждаше скромен, както всички останали, и в присъствието на Своите хора не получаваше никаква явна почит. Сатаната се въздържаше от изкушение до самото начало на онова събитие и чувайки: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29), той беше поразен. Все пак изчака, докато Иисус бъде кръстен, за да види дали Той ще се кръсти като нуждаещ се от кръщението. А когато видя сиянието на светлината над водата и чу гласа от небето, и разбра, че Този, Който изпълнява всяка нужда, е слязъл във водата – не защото има нужда от кръщение, – тогава се замисли и си каза: „Докато не Го изпитам в битка чрез изкушение, няма да мога да Го опозная.“

Но Господ не биваше да се противи на волята на онзи, който дойде да Го изкушава. Иначе сатаната не би посмял дори да се докосне до Христос, понеже не знаеше как да Го изкуши. Затова той не пристъпи към изкушението преди Господ Сам да се приготви за противостоянието и да се облече със сила от Духа.

Тълкувание на Диатесарон от Татиан

Евангелист Лука предава разказа за изкушението като цяло според евангелист Матей (Мат. 4:1-11). Но Лука се различава от Матей по реда на отделните изкушения: той поставя на второ място изкушението, което Матей поставя на трето място (изкушението на стряхата на храма). Тази разлика често се изтъква от критиците като доказателство за съществуващото като цяло противоречие между Евангелията, но всъщност на това различие не може да се придава особено сериозно значение. То показва единствено, че Лука не представя изкушенията в хронологичен ред, както прави Матей, а в систематичен ред. Тъй като пътят от пустинята, където е станало първото изкушение, до Йерусалим – където, както правилно съобщава Матей, е станало второто изкушение – е минавал през планините, Лука, мислено пътувайки по този път, решава, така да се каже, мимоходом да изобрази изкушението, което е станало в планината, по-рано от изкушението, което е станало в Йерусалим. А за това, че евангелист Матей правилно поставя изкушението на планината на последно място в хронологично отношение, свидетелства фактът, че то завършва с думите на Господ: “Махни се зад Мене, сатана”. Едва ли след тази заповед сатаната е могъл да се приближи до Христос с ново изкушение.