От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 25

И тогава при тях застава Онзи, Който укрепява падналите и изправя всички съкрушени. И какво им казва Благодетелят? „О, несмислени и мудни по сърце! Не разбирате ли Писанията? Не това ли трябваше да претърпи Христос и да влезе в славата Си?“ И като започнал от Закона и пророците, Той им разяснявал Писанията.

Виждаш ли, че докато Христос беше скрит от тях, вратата на истината не беше отворена и веригата на незнанието не беше развързана? Той им разтваряше Писанията като някакви заключени врати. Кои врати? Онези, за които Павел казва: „За да отвори Бог врата за езичниците.“

Като ги освобождава от такива мисли, Спасителят ги изобличава строго и ги укорява рязко като бавноразсъдливи и неразумни хора, победени от духовна леност, които не познават нито закона, нито пророците, и им казва: „О, неразумни, с бавно сърце да вярвате на всичко, що са говорили пророците!“

След това изяснява онова, което боговдъхновените мъже са пророкували за Него, и показва, че е трябвало да претърпи кръстна смърт, за да бъде облагодетелствана човешката природа. И като така очиства покривалото на духовните им очи и разсейва неразумните мисли, които ги владеели, а денят вече привършвал, когато се приближи до селото, Той се престори, че отива по-нататък.

“Тогава Той рече”, или по-скоро: И Той, от своя страна, след като учениците разкрили пред Него своята неутешимост, им казал.

“о, несмислени”, т.е. неспособни да разбирате (ἀνόητοι се отнася до способността за мислене), “и бавни по сърце”, т.е. неспособни на живи чувства и слаби по воля.

“да вярвате на всичко” –  не само на конкретните моменти, върху които са се спирали пророците, но и изобщо на целия ход на домостроителството на спасението, както е описано от пророците. Те, апостолите, нямат толкова широк кръгозор, че да могат да придадат ясен смисъл на всяко събитие от живота на Христос, и по-специално да разберат смисъла на Неговата смърт.