и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
“и разговаряха”. Или по-скоро “и сами разговаряха” (καὶ αὐτοὶ ὡμίλουν). Евангелистът очевидно иска да каже, че разговорът им е бил различен от този, който присъединилият се към тях Христос водил с тях по пътя.
“за всичко онова, що се беше случило”. Кои са тези събития? Само описаните в началото на 24-та глава ли? По-вероятно е евангелистът да има предвид изобщо събитията около страданията и смъртта на Христос.
Няма посочени паралелни места.
Теофан Керамевс (11 век?)
И тъй, те вървяха по пътя към Емаус. Бяха смутени от случилото се с Господа, изпълнени с тревожни мисли и потънали в скръб. Обикновено в подобни обстоятелства разказването на случилото се смекчава силата на скръбта, така че тя донякъде се разсейва, когато си припомняме и разказваме станалото. Именно това правеха и те, докато вървяха – оживяваха събитията в паметта си и облекчаваха тежестта на скръбта, като разговаряха за тях. „И те“, казва (евангелистът), „разговаряха помежду си за всичко това, което се беше случило.“