“също взе и чашата след вечеря”, т.е. по същия начин, както постъпил с хляба: взе чашата и като благодари, им я дава (вж. стих 19). Лука буквално заимства тези думи от апостол Павел (до думите “това правите” в 1 Кор. 11:25); той дори запазва израза “след вечерята”, макар че според неговото описание вечерята продължила и след тази “чаша”. Може обаче да се разбира и в смисъл, че евхаристийната чаша в Евангелието на Лука вече е била четвъртата чаша и с...
“също взе и чашата след вечеря”, т.е. по същия начин, както постъпил с хляба: взе чашата и като благодари, им я дава (вж. стих 19). Лука буквално заимства тези думи от апостол Павел (до думите “това правите” в 1 Кор. 11:25); той дори запазва израза “след вечерята”, макар че според неговото описание вечерята продължила и след тази “чаша”.
Може обаче да се разбира и в смисъл, че евхаристийната чаша в Евангелието на Лука вече е била четвъртата чаша и с нея е завършвала пасхалната вечеря (вж. тълкуванието към Мат. 26:27-29). Другите неща, които според Евангелието на Лука са били на вечерята, вече не се отнасят до същинската вечеря.
“тая чаша е новият завет”, т.е. тази чаша е Новият завет чрез Моята кръв, която се съдържа в чашата и която се пролива за вашето спасение. И тук западните тълкуватели виждат само символ на Кръвта Христова, а не действителната Кръв, но срещу това разбиране говори същото Послание до Коринтяни (вж. по-горе) и традицията на Православната църква, която винаги е утвърждавала, че в тайнството Евхаристия се преподават истинското Тяло и истинската Кръв Христови.
“Новият завет”, т.е. противоположен на Стария Завет, който е Мойсеевият, Завет на благодатта и опрощението (Рим. 11:27), които са придобити за хората чрез смъртта на Христос.
“която за вас се пролива”. На гръцки това е изразено в причастна форма (τὸ ὑπὲρ ὑμῶν ἐκχυόμενον) и трябва да се преведе: “която за вас е проливана”. Но към кое се отнася това определение? Към думата “чаша” или към “в Моята Кръв” (ἐν τῷ αἵματί μου, “кръвта” на гръцки αἷμα е съществително от среден род, както и думата “чаша” ποτήριον)?
Някои коментатори разбират това в смисъл, че тук се дава определение на думата “чаша” (напр. Евтимий Зигабен). Точно както по време на жертвоприношението в старозаветното богослужение виното се изливало от чашата върху жертвата, така и тук Христос говори за Своята Кръв, която излива върху олтара под вида на вино. Но подобно тълкуване изглежда твърде изкуствено и омаловажава достойнството на “чашата”: защото виното се изливало върху олтара вече като допълнение към жертвата, а Господ тук очевидно придава същото значение на виното или иначе казано на кръвта Си, както и на Своето тяло, предполагаемо под вид на хляб.
Затова тълкуването, което свързва това определение с израза “в Моята Кръв”, изглежда по-правилно. Ако това определение е граматически несъгласувано с определяемото (би трябвало да кажем: “в Моята кръв, проливана” – дателен, а не именителен падеж), но такова несъгласуване понякога се среща в новозаветните книги (срв. Яков 3:8; Откр. 3:12, 8:8; Марк 12:40) и може би не е случайност, а е допуснато от евангелист Лука, за да подчертае този момент – “проливането (на Кръв) за вас”.
Със сигурност Кръвта не е била пролята само за апостолите, а за всички хора.
Проф. А. П. Лопухин
“също взе и чашата след вечеря”, т.е. по същия начин, както постъпил с хляба: взе чашата и като благодари, им я дава (вж. стих 19). Лука буквално заимства тези думи от апостол Павел (до думите “това правите” в 1 Кор. 11:25); той дори запазва израза “след вечерята”, макар че според неговото описание вечерята продължила и след тази “чаша”.
Може обаче да се разбира и в смисъл, че евхаристийната чаша в Евангелието на Лука вече е била четвъртата чаша и с нея е завършвала пасхалната вечеря (вж. тълкуванието към Мат. 26:27-29). Другите неща, които според Евангелието на Лука са били на вечерята, вече не се отнасят до същинската вечеря.
“тая чаша е новият завет”, т.е. тази чаша е Новият завет чрез Моята кръв, която се съдържа в чашата и която се пролива за вашето спасение. И тук западните тълкуватели виждат само символ на Кръвта Христова, а не действителната Кръв, но срещу това разбиране говори същото Послание до Коринтяни (вж. по-горе) и традицията на Православната църква, която винаги е утвърждавала, че в тайнството Евхаристия се преподават истинското Тяло и истинската Кръв Христови.
“Новият завет”, т.е. противоположен на Стария Завет, който е Мойсеевият, Завет на благодатта и опрощението (Рим. 11:27), които са придобити за хората чрез смъртта на Христос.
“която за вас се пролива”. На гръцки това е изразено в причастна форма (τὸ ὑπὲρ ὑμῶν ἐκχυόμενον) и трябва да се преведе: “която за вас е проливана”. Но към кое се отнася това определение? Към думата “чаша” или към “в Моята Кръв” (ἐν τῷ αἵματί μου, “кръвта” на гръцки αἷμα е съществително от среден род, както и думата “чаша” ποτήριον)?
Някои коментатори разбират това в смисъл, че тук се дава определение на думата “чаша” (напр. Евтимий Зигабен). Точно както по време на жертвоприношението в старозаветното богослужение виното се изливало от чашата върху жертвата, така и тук Христос говори за Своята Кръв, която излива върху олтара под вида на вино. Но подобно тълкуване изглежда твърде изкуствено и омаловажава достойнството на “чашата”: защото виното се изливало върху олтара вече като допълнение към жертвата, а Господ тук очевидно придава същото значение на виното или иначе казано на кръвта Си, както и на Своето тяло, предполагаемо под вид на хляб.
Затова тълкуването, което свързва това определение с израза “в Моята Кръв”, изглежда по-правилно. Ако това определение е граматически несъгласувано с определяемото (би трябвало да кажем: “в Моята кръв, проливана” – дателен, а не именителен падеж), но такова несъгласуване понякога се среща в новозаветните книги (срв. Яков 3:8; Откр. 3:12, 8:8; Марк 12:40) и може би не е случайност, а е допуснато от евангелист Лука, за да подчертае този момент – “проливането (на Кръв) за вас”.
Със сигурност Кръвта не е била пролята само за апостолите, а за всички хора.