А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
Сега е ден, който разделя светлината от тъмнината… Така е правилно, защото Ти си светлина; правилно е, защото Ти си ден; правилно е, защото Ти освобождаваш от тъмнината. Това приема всяка душа, всеки го разбира. Но какво означават думите, които следват: „виждащите да станат слепи“?
Значи, не защото Ти си дошъл, ще станат слепи тези, които са виждали? Слушай по-нататък и, може би, ще разбереш. Някои от фарисеите се засегнали от тези думи и Му казали: „Нима и ние сме слепи?“
Какво казваш? Светлината ли е станала причина за ослепяване? Не, светлината не е причината за слепотата, а немощта на очите на душата, които не могат да я понесат. Виждаш ли, че слабият от всичко се уврежда, а силният от всичко се ползва? Навсякъде волята е причината, навсякъде намерението е господар.
Защото дори дяволът, ако искаш да научиш, може да бъде полезен за нас, ако го използваме както трябва; дори и той може да ни донесе голяма полза, и да спечелим не обикновени неща. И това сме показали много пъти, включително с примера на Йов.
Към онези, които казват, че демоните управляват човешките дела
„за съд дойдох“. Различното отношение към Христос от страна на фарисеите и изцеления слепец подтиква Господа да каже, че е дошел на този свят за съд на човеците, така че слепите да прогледнат, а виждащите да станат слепи. Думат „съд” (κρῖμα) обозначава тук не съдебното производствоо, (κρίσις), провеждано по определени закони и правила: не с такава цел е дошъл Христос този път (срв. Йоан 3:17). Под “съд” тук трябва да се разбират последиците, които появата на Христос с проповядването на Евангелието ще има за хората: едни ще могат да приемат тази проповед, други – не. В това ще проличи разликата между хората, която досега е била скрита. Можем да кажем, че “съдът” тук се отнася до това, което се случва в душата на човека (срв. Откр. 17:1; Рим. 3:8).
От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 25
В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 14
Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428)
Това, което Иисус каза по-рано: „Защото Бог не изпрати Сина Си в света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17), не противоречи на настоящото твърдение. Защото онези думи изразяват целта на Неговото идване – да се спасят всички хора. А тук се говори за друго: макар волята Му да е всички да се спасят, все пак невярващите трябва да получат наказание, защото сами са избрали неверието. Тук Той посочва изхода от всичко това: „Дойдох“, казва, „за да различа слепите и виждащите.“ И ето, онзи, когото смятаха за сляп, два пъти прогледна – веднъж телесно, получавайки очи, и втори път – в усъвършенстването на душата, придобивайки спасителното учение. А фарисеите, които мислеха, че виждат с телесните си очи и че имат опора в заповедите на закона, се оказват слепи, защото нито приемат истината, нито вярват на делата, които сами са видели. Тълкувание на Евангелието от Йоан