Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Книга на Иова – глава 22 – стих 29
Кога някой бъде унизен, ще кажеш: нагоре! и Той ще спаси оногова с наведеното лице,
Книга Притчи Соломонови – глава 29 – стих 23
Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 12
защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
От Лука свето Евангелие – глава 14 – стих 11
защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Проф. А. П. Лопухин
“отиде … оправдан”. След тази молитва митарят “отиде” (или по-скоро “слезе”, срв. ст. 10) у дома си “оправдан”, т.е. Бог го признал за праведен и го накарал да почувства това чрез особена радост на сърцето, чрез особено чувство на умиление и успокоение (Тренч, с. 423), защото оправданието не е само акт, който се извършва в Бога, но преминава и върху оправдания човек. Идеята за това оправдание, като съчетаваща в себе си както признаването на човека за праведен, така и усвояването от човека на Божията правда, е разкрита преди написването на Евангелието на Лука от апостол Павел в неговите Послания и без съмнение евангелист Лука, използвайки израза “оправдан”, го е разбирал така, както го е разбирал неговият учител, апостол Павел.
“повече, отколкото оня”. Това не означава, че фарисеят също е бил оправдан, макар и не в същата степен като митаря. Фарисеят си е отишъл, както показва контекстът на речта, явно осъден.
“понеже всеки, който…”. Това е мисъл, която е съвсем подходяща за тази притча. За смисъла на изречението вж. тълкуванието към Лука 14:11 и Мат. 23:12.