Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
Един от фарисеите, по-високопоставен от обичайното, поканил Иисус на трапеза. Макар Той да знаел недоброто му намерение, отишъл с него и ял заедно с тях. Това не било акт на снизхождение, чрез който да окаже чест на домакина. Напротив, Той дошъл, за да поучи гостите, събрани в дома му, с думи и чудесни дела, които можели да ги доведат до признаване на истинското служение на Бога, открито ни в Евангелието.
Той знаел, че дори против волята им ще ги направи свидетели на Своята сила и свръхчовешка слава. Напълно възможно било те да повярват, че Той е Бог и Син Божи, Който е приел нашия образ, но не се е изменил и не е престанал да бъде Този, Който е бил.
Този разказ за пребиваването на Господ при един фарисей се среща само у евангелист Лука.
“от фарисейските началници”, т.е. от представителите на фарисейството, каквито са били например Хилел, Гамалиил.
“да яде хляб”. (Вж. тълкуванието към Мат. 15:2).
“ония” (καὶ αὐτο…), т.е. те, фарисеите, от своя страна.
“наблюдаваха Го”, т.е. чакаха удобен случай да Го упрекнат, че е нарушил съботата (срв. Марк 3:2).
Няма посочени паралелни места.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Казано е: „те Го наблюдаваха“ (Лука 14:1). Защо Го наблюдавали? Наблюдавали Го, за да видят дали спазва закона и дали няма да извърши нещо забранено в събота.
О, неразумни юдеи, разберете, че законът е бил сянка и образ на бъдещата истина! Истината е Христос и Неговите заповеди. Защо тогава приемате образа за истина? Защо хвърляте сянка върху духовното тълкуване? Спазвайте съботата разумно. Онези от вас, които имат сан да служат според закона, принасят на Бога установените жертви дори в събота. Те принасяли кръвни жертви в храма и извършвали обредите, които им били необходими. Никой не ги укорявал и самият закон мълчал. Той не забранявал на хората да служат в събота.
Това било образ за нас. Наш дълг е да спазваме съботата с разбиране, за да угодим на Бога със сладко духовно благоухание. Както вече казах, ние изпълняваме това, когато преставаме да грешим, когато предлагаме на Бога праведен и достоен за възхищение живот като духовна жертва, която неизменно възхожда по пътя на добродетелта. Такава духовна жертва е приятна на Бога.