От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 21

Наистина човешкият живот не зависи от неговото имущество или от наличието на излишък. Онзи, който е богат в Бога, е блажен и има славна надежда. Кой е той? Очевидно този, който не обича богатството, а обича добродетелта и се задоволява с малко. Това е човекът, чиито ръце са отворени за нуждите на бедните, който утешава скърбите на намиращите се в нищета според своите възможности и с всички сили.

Той събира в съкровищници, които са горе, и трупа съкровища на небесата. Такъв човек ще намери полза в добродетелта и награда за своята праведност и непорочен живот.

Ние оставяме в света всичко, що е от света, и виждаме как всичко, което събираме за наследниците си, ни се изплъзва; наистина, нямаме нищо, което можем да отнесем със себе си.

Само добродетелта съпровожда починалите, само милосърдието върви заедно с нас, което, бидейки водач и наставник към небесните обители, придобива за починалите чрез нищожни пари вечни жилища; както свидетелстват за Господните заповеди онези, които ни казват: „Придобивайте си приятели с неправедното богатство, за да ви приемат във вечните обители“. (Тълкувание на Евангелието от Лука)

“богатее в Бога” (εἰς θεὸν πλουτῶν) не означава: събира богатство, за да го използва за слава Божия, защото в този случай нямаше да го има предходният израз “събира имане” (θησαυρίζειν), и противопоставянето би се състояло само в различните цели на обогатяването, докато несъмнено Господ противопоставя “обогатяването като цяло” на пълното безразличие към събирането на имущество.

Тук не може да става дума за събирането на неизследимите богатства – на благата на Месианското царство, защото това все още би било събиране на съкровища “за себе си”, макар да са от друг вид. Следователно не остава нищо друго, освен да приемем тълкуването на Б. Вайс, според което “да забогатееш в Бога” означава да забогатееш с блага, които самият Бог признава за блага (срв. израза от стих 31: “търсете преди всичко Божието Царство”).