Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 25
В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
Проф. А. П. Лопухин
„Понеже.“ Апостолът посочва причината, поради която Бог постъпил така строго с мъдреците на този свят.
„когато.“ Апостолът има предвид постепенното потъване на човешкия разум в бездната на заблудите в езическата епоха, която той нарича „времената на незнанието“ (Деян. 17:30).
„в премъдростта Божия.“ Това е книгата на природата, в която Божията премъдрост се разкрива на разумния човек (вж. Рим. 1:20; Деян. 14:17; 17:27). Наблюдавайки природните явления и тяхната целесъобразност, човек може да достигне до идеята за премъдър Творец и Промислител на вселената. Но човешкият разум (срв. Рим. 1:21) не е изпълнил своята задача: той обожествил самото творение, вместо да прослави Твореца.
Ако някои философи са стигали до понятие за единния и всеблаг Бог, това било неопределена и абстрактна идея, която не успели да наложат отвъд рамките на своите школи. Народните богове, които владеели съвестта на езичниците, стоели непоколебимо на своето място. Само Израил получил истинско познание за Бога чрез особено откровение.
„Благоволи.“ Бог намерил най-доброто — угодно Нему — средство за спасението на хората. Разумът се оказал негоден за тази задача и Бог призовава друга духовна сила да служи на делото на спасението.
„безумството на проповедта.“ Разумът не може да разбере и да приеме средството за спасение, което Бог предлага. За разума то изглежда белязано със „знак на безумие“. Такова изглежда и разпятието на Месията. С такова „неразумие“ в очите на мъдреците била запечатана и добре известната проповед на апостолите за Христа (гр. τοῦ κηρύγματος — с определителен член).
„вярващите.“ Вярата е новата духовна сила, която Бог призовава, за да може човек на познае своя Творец. На Божията любов човек трябва да отговори не с разискване, а с доверие. Сега Бог очаква от човека не логически анализи, а преданост, покайна съвест и вярващо сърце.