От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 32

„Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ – казва ангелът. Велик беше и Йоан, но той не беше Син на Всевишния. А Спасителят е велик както със Своето учение, така и като Син на Всевишния – също чрез учението, защото Той поучаваше като Такъв, Който има власт, и чрез извършването на дивни чудеса.

Син на Всевишния се нарича видимият Човек. Тъй като Лицето е едно, наистина Човекът, Синът на Девата, е Син на Всевишния. Словото беше Син на Всевишния още преди вековете, но тогава не се наричаше така и не беше познато. Едва когато Словото се въплъти и се яви в плът, тогава То беше наречено Син на Всевишния – Видимият, Който твори чудеса.

Когато чуеш за „престола на Давид“, не мисли за сетивно царство, а разбирай за Божественото царство, с което Той се възцари над всички народи чрез Своята Божествена проповед.

Тук са изобразени качествата и дейността на Сина на Пресветата Дева.

“ще бъде велик”. Велик именно защото ще се нарече или ще бъде (срв. Мат. 5:9 – 19) Син на Всевишния, разбира се, като човек, защото по Божество Той вечно е Син на Всевишния Бог (Бл. Теофилакт).

“престола на отца Му Давид”. Идването на един велик Цар от Давидовия род е предсказано на самия Давид (2 Цар. 7:12 – 19). Но ако Синът на Пресветата Дева тук е наречен Давидов потомък, то по този начин ясно се показва, че Пресветата Дева е била от Давидовия род: само Тя – без Йосиф – тук се явява като родила Месията, Давидова потомка, Който тук е представен като такъв именно по майка.