Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 1 – стих 1

Всички послания на Павел са свети, но онези, които той изпраща, когато е в окови, притежават нещо повече. Такива са Посланието до Ефесяни, Посланието до Филимон, Посланието до Тимотей, Посланието до Филипяни, както и настоящото послание. Защото и то е изпратено, когато той бил в окови, както сам пише: „заради което съм и в окови, за да го открия, както трябва да говоря“.

Настоящото послание изглежда е написано след Посланието до Римляни. Защото онова той написал, преди още да е видял римляните, а това – след като вече ги бил видял и когато се намирал близо до края на своята проповедническа дейност. Това е видно и от следното. В Посланието до Филимон той казва: „такъв, какъвто съм аз, Павел старец“, и се застъпва за Онисим; а в настоящото послание вече изпраща самия Онисим, както казва: „с Онисима, верния и възлюбен брат“, като го нарича „верен“, „възлюбен“ и „брат“.

Затова и с увереност казва в това послание: „от надеждата на благовестието, което сте чули, което е проповядвано на всяка твар под небето“, защото проповедта вече имала зад себе си известен период от време.

Мисля следователно, че Посланието до Тимотей е по-късно от това и е написано вече непосредствено преди кончината му, защото там той казва: „Аз вече ставам жертва“. Настоящото пък е по-късно от Посланието до Филипяни, защото тогава Павел бил още в началото на своите римски окови.

А защо казвам, че тези послания притежават нещо повече именно поради това, че той ги пише в окови? Защото, както някой славен воин сред сраженията издига победни трофеи и оттам изпраща послания, така постъпвал и Павел. И самият той знаел, че това е велико нещо. Затова, като пише на Филимон, казва: „когото родих в оковите си“.

Това е казано, за да не се смущаваме пред тежките изпитания, а да се радваме.

Филимон се намирал сред тези хора. Защото и в онова послание Павел пише: „и до Архипа, нашия съратник“, а и тук споменава Архип. Струва ми се, че на този Архип било поверено известно служение в Църквата.

Павел не бил виждал и тези вярващи, както не бил виждал и римляните, и евреите, когато им писал. За другите това се вижда от много места; а за колосяните чуй самия него да казва: „и всички, които не са видели лицето ми в плът“, и отново: „макар да отсъствам телом, духом съм с вас“.

Така добре съзнавал той колко голямо значение има неговото лично присъствие. Навсякъде и винаги той прави себе си присъстващ дори когато отсъства. И когато наказва онзи, който живее в блудство, виж как поставя себе си сякаш присъстващ пред съда: „аз, макар да отсъствам телом, но да присъствам духом, вече съм отсъдил, като че ли присъствам“.

И отново: „ще дойда при вас и ще узная не думите на надменните, а силата“. И пак: „не само когато съм при вас, но много повече сега, когато отсъствам“.