Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Фарисеите отново искат да изтръгнат от излекувания човек някакво доказателство срещу Христос. Може би са очаквали изцеленият да каже, че Христос е използвал някакви заклинателни формули (вж. Мат. 12:24 и сл.). Сега те вече са постигнали съгласие помежду си и по отношение на Христос. “Ние знаем – казват те, – че този човек е грешник!” По тяхна молба изцеленият слепец трябва да “въздаде слава на Бога”, т.е. искрено да разкрие всичко, което знае за Христос. Но той не искал да се впуска в разсъждения дали Христос е или не е грешник; изглеждало му напълно достатъчно да знае само, че Христос го е изцелил от слепотата му.
Няма посочени паралелни места.
Теодор Мопсуетски (ок. 350 – 428)
Той наистина казва: „Не искам да твърдя онова, което не знам; но и не искам да мълча и да скрия това, което знам. Наистина, не знам дали Той е това, за което вие казвате, че е. Да, не съм Го познал като грешник. Бях сляп и чрез надеждата си получих прозрение – това е, което най-вече зная. От вас зависи да решите може ли един грешник да извърши такова нещо, след като твърдите, че Той е такъв.“
Той даде мъдър отговор, сдържайки думите си, за да не изглежда, че влиза в разногласие с онези, които го разпитват. А чрез мълчанието си показа, че въпреки всичко тръгва от разбирането, че ако наистина беше грешник, Иисус не би могъл да извърши онова, което стори.
Коментари върху Евангелието от Йоан, книга 4