Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
Можем да допуснем, че той [Авраам] действително е съзерцавал деня на заколението на Господа, в който се устрои нашето блаженство и ни се дадоха всички блага, когато в Неговия (на Господа) образ му бе наредено да принесе в жертва своя единороден и първороден син Исаак. При това тогавашно негово свещенодействие, като в предобраз, пред неговия взор е предстояло това тайнство с цялата му яснота и точност.
Коментари на Евангелието от Йоан
Авраам видя деня на Господа тогава, когато прие при себе си тримата ангели, в образа на Всевишната Троица. Действително, като Ги прие, той беседваше с Тримата така, сякаш с Един, защото, макар и да има численост в Лицата на Троицата, в природата им е единството на Божествеността. Но плътските умове на слушателите не издигат погледа си отвъд плътта, измервайки с нея единствено възрастта на плътта.
И така, Сам Христос с Отец е Бог на живите, Който разговаря с Мойсей и се яви на патриарсите. … [Господ е] съществуващ преди всичко и предхождащ всичко. Защото, когато им каза: „Вашият баща Авраам би се зарадвал да види Моя ден; и го видя, и се зарадва“, те Му отговориха: „Ти още нямаш петдесет години, и си видял Авраам?“ … Авраам беше пророк и в Духа видя деня на идването на Господа и устроението на Неговите страдания, чрез които и самият той, и всички, които, следвайки примера на неговата вяра, се доверяват на Бога, ще бъдат спасени – и се възрадва неизмеримо. Следователно нито Господ, чийто ден той желаел да види, нито Отец на Господа не са непознати на Авраам.
Против ересите
Първа книга Моисеева – Битие – глава 15 – стих 6
Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 22 – стих 16
и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
Проф. А. П. Лопухин
„Моя ден“. Що се касае до Авраам, когото евреите считали за свой, той също не стои на тяхна страна, а на страната на Христос. Защото Авраам с въздихания очаквал да види идването на Месия („Моя ден“), и той го видя.
За да разберем тези думи на Господа, е уместно да припомним, че според представите на тогавашните евреи, Авраам е бил учредител на празника Шатри, а този разговор на Христос се е състоял във времето около празника Шатри.
Според книгата на Юбилеите, в седмия месец на годината, четири месеца след раждането на Исаак, Авраам устроил по случай новото ангелско посещение и повторението на обещанието за великата съдба на Исаак, жертвеник и около него – за себе си и своите слуги – шатри, в които останал седем дни, принасайки жертви и извършвайки ежедневно седмократно обхождане на жертвеника с палмови клони и плодове в ръце (Книга на юбилеите, гл. 16). Очевидно Христос предполага разлика между онази радост, която е почувствал Авраам, когато е получил надеждата за изпълнението на даденото му обещание, и тази, която е почувствал, когато вижда надеждата си изпълнена. Става дума за обещанието за потомство, дадено на Авраам. Но тъй като с раждането на Исаак били тясно свързани обещанията за бъдещото благословение на цялото човечество чрез Месия, то Христос е имал пълно основание да каже, че Авраам, радвайки се на раждането на своя син, без да го осъзнава, се радвал и на раждането на Месия: в Исаак той вече е видял бъдещия Месия-Христос.