От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 47

Христос потвърждава своята строга преценка на юдеите, позовавайки се на това, че никой от тях не е могъл да Го уличи в неправда или грях. Те се опитвали да обвинят Христос (Йоан 5:16, 18; Йоан 7:12; Йоан 8:13), но не са успели да докажат своите обвинения нито по-преди, нито след това. Защо не вярват на Христос? Ясно е, че причината е в тях, а не в Него, и тя е, че те не са Божии чеда, макар и в Израил да имало все още хора, за които може да се каже, че са от Бога (Йоан 1:47; Йоан 3:21) и затова слушат Христос, Божия пратеник. 

Нека всеки от вас размисли в себе си, утвърдил ли се е този Божи глас в ушите на сърцето му и усеща ли, че вече е от Бога. Защото има такива, които не желаят да приемат Божиите наставления дори с телесните си уши. Има и такива, които ги приемат с телесните уши, но не ги разбират със стремежа на разума. Има и такива, които с готовност приемат Божиите слова, дотолкова че се разкайват дори със сълзи, но след сълзите се връщат към беззаконието.

Всъщност, не слушат Божиите слова тези, които пренебрегват да ги изпълнят на дело.

Беседи върху Евангелието 16

Ако всички, които приеха истинската Светлина, която просветява всеки човек, идващ на света (Йоан 1:9), не я приеха поради това, че са от Бога (защото ако я бяха приели, понеже са от Бога, нямаше да бъде написано за тях: „А на всички, които я приеха, даде им власт (ἐξουσίαν) да станат Божии чеда, на онези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:9), то е явно, че тези, които не са от Бога, преди да приемат истинската Светлина, нямат никаква власт да станат [сами] Божии чеда. И когато я приемат, още не стават Божии чеда, но получават власт чрез приемането на Светлината да станат Божии чеда.

Едва когато станат от Бога, те започват да чуват думите Му, не просто вярвайки, но и по-задълбочено разбирайки делата на благочестието. А тези, които не се стремят да станат такива, не стават Божии чеда, нито са от Бога, и затова не чуват думите Му и не разбират Неговата воля. Те остават в положението си преди да станат Божии чеда, като такива, които само са повярвали, слуги на Бога, поради това че са приели духа на робството в страх и не са се постарали да напреднат и израснат, за да приемат и духа на осиновяването, чрез който онези, които го имат, викат: „Авва, Отче“ (Гал. 4:6).