От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 37

Сега Господ изобличил националната гордост на евреите, която им пречила да познаят истината и да постигнат истинска свобода. Тя пречи както на тези, които враждували с Него, така и на тези юдеи, които повярвали на думите Му. Тъй като Неговите слушатели имали гледната точка, обща за цялото юдейство, гордеещо се със своя произход от Авраам, който произход уж от само себе си им давал право да бъдат в Царството Божие, то Господ им казва, че макар и чеда на Авраам, Неговото слово или учение не се вмества у тях или, по-точно, не среща в тяхната душа подходящите условия за своето утвърждаване (глаголът χωρεῖν значи и „вмествам се“, и още „движа се напред“, „прониквам“ (Прем. 7:23, 25). То е влязло в тяхната душа, но не завладяло цялата им вътрешна същност, защото там е силно влиянието на други внушения – идващи от „техния отец“. Христос не казва кого има предвид под „техния отец”.

Иисус, знаейки, че те са потомци на Авраам, и виждайки, че все още не са загубили способността да станат чеда на Авраам, защото е възможно да станат такива, надхвърляйки това, че са семе, им казва: „Ако сте чеда на Авраам, вършете делата на Авраам“. И както някои са чеда на Авраам, така други, както казва Даниил, са „семе на Ханаан, а не на Юда“.

Ако те бяха надхвърлили това, че са семе на Авраам, и бяха започнали да отглеждат авраамовото семе [в себе си], така че то да нарасне в големина и ръст, то у тях би се вместило словото на Иисус. Но те искат да убият словото и сякаш да го изтрият от лицето на земята, неспособни да вместят неговото величие. (…)

И така, ако някой от нас е семе на Авраам, но Божието слово все още не се е вместило в него, нека не се опитва да убие словото, а като се превърне от семе на Авраам в чедо на Авраам, ще може да вмести Божието слово, което досега не е бил способен да приеме.

Като по различни начини им посочва съвършената суета и пълната безполезност на тяхното хвалене с родството си с Авраам, Иисус иска да ги насочи да търсят истинското и угодното на Бога благородство. Бог не гледа по плът, както сам Спасителят наш Христос казва: „Плътта не ползва нищо“ (Йоан 6:63). … Но по какъв начин ние, които сме от земята и сме създадени от кал, според написаното, можем да се наречем род на Владиката на всичко, както казва Павел: „ние, бидейки род Божий“ (Деян. 17:29)? Несъмнено е, че станахме сродни Нему по плът чрез тайнството на въплъщението на Христос. Но истинността на това може да се види и в друго. Ако сериозно мислим и разсъждаваме за това, което Му е угодно, и като живеем благочестиво, ние ще се наречем синове на Бога, Който е над всичко. И като насочваме, доколкото можем, ума си към това, което Му е угодно, така ставаме истински сродни Нему по подобие и най-точно сходство с Него.