А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 21 – стих 10
и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.
Проф. А. П. Лопухин
„А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно…” Би могло да се очаква, че след това правилото ще бъде приложено към Христос и Неговите слушатели, но Христос не прави такова приложение предвид яснотата на извода, който се налага от предходното. Слушателите на Христос, разбира се, са разбрали, че синът е Христос, робите са те, а бащиният дом е Царството Божие. Затова Господ по-нататък говори вече директно как робът може за промени своето положение в господарския дом. За целта той трябва да се обърне към закрилата на сина (образът на робско подчинение на греха тук отстъпва на заден план, тъй като в дома Божи или в Царството Божие грехът не може да бъде господар, а човеците – негови роби).