От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 32

Христос говорил с особено убедителна сила и Неговите думи били толкова действени, че мнозина от Неговите слушатели юдеи повярвали в Него и, разбира се, направили нещо, за да заявят настъпилата в техните сърца промяна. Към тази група юдеи Господ се обръща с увещание да станат действително Негови ученици. Не е достатъчно само да изразят съгласие с Неговото учение, а да насочат целия си живот и мислене към посочения от Христос път. Трябва да познаят истината, възвестявана от Христос, в цялата ѝ пълнота, – тогава те действително ще бъдат свободни.

„истината ще ви направи свободни“. Тук Христос говори за свободата от разрушителното влияние, което оказвали на юдеите равините-фарисеи. Такава свобода може да бъде придобита само с твърдо и самостоятелно усвояване и опитно изследване на истината, възвестената от Христос (срв. Йоан 6:68 и сл.; Йоан 3:33; Йоан 7:17). 

И така, не в установените от закона обреди е истинското спасение, и никой не може да намери в тях желаната свобода, тоест избавлението от греха. Напротив, като се откажем от символите и прозрем вече красотата на служението в духа, познавайки истината, тоест Христос, ние получаваме оправдание чрез вяра в Него. Оправдани, преминаваме към истинската свобода, вече не като роби, както преди, а като синове на Бога. За това свидетелства Йоан с думите за Христос и вярващите в Него: А на онези, които Го приеха, даде власт да станат Божии чада (Йоан 1:12).

Затова е много полезно, че Господ и Христос наш не позволява на вярващите в Него да продължават да почитат старозаветните сенки, защото в тях няма нищо полезно или способно да даде истинска свобода. Напротив, Той повелява да познаем истината, защото чрез нея, казва, ще се освободим напълно, както е смисълът на тълкуваното изречение.

От какво ще ги освободи, кажи ми? От греховете. А какво отговарят тези самоуверени хора? Ние сме потомци на Авраам и никога не сме били роби. Тяхната мисъл веднага се насочи надолу, понеже те бяха крайно пристрастни към светските неща. „Ако пребъдете в словото Ми“, казва им Той, с което показва, че знае тайните на сърцата им, знае, че те, макар и повярвали, все още не били твърди във вярата. Обещава им нещо велико – да станат Негови ученици. Тъй като някои преди това са отпаднали, то Той намеква за тях с думите: „ако пребъдете“, тъй като и онези слушаха и повярваха, но не бяха твърди във вярата.

Тълкувание на Евангелието от Йоан, беседа 54