Затова е и казано: “като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците”.
Затова е и казано: “като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците”.
Псалтир – глава 67 – стих 19
Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 13
Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът тук дава отговор на възражението, поставено в 7-ми стих. Да, сякаш казва той, Христос раздава Своите благодатни дарования по Своя воля. Затова и в Пс. 67, който несъмнено се отнася не само до Давид, но и до Месията, е казано, че Месията, както предвижда пророкът, ще възлезе нависоко, т.е. ще стане по-висок от всички световни владетели, ще вземе в плен враждебните Нему сили, ще изтръгне от тях цялата плячка и ще раздаде велики дарове на хората, които намери достойни за тези дарове.
Но това възвисяване на Месията не може да стане без предшестващото го Негово самоунижение: Месията трябва най-напред да слезе на земята, в условията на обикновеното човешко съществуване, и Той именно така е постъпил. Слезлият на земята Христос, Синът Божи, е именно Този „възкачил се“, за Когото се говори в 67-ми псалом. И Месията е направил това, за да изпълни всичко със Своята сила и навсякъде да стане Глава и Владика (срв. Рим. 14:9.)
Трябва да се отбележи, че апостолът привежда мястото от Пс. 67 според текста на Седемдесетте, като тук, съобразно със своята цел, прави едно важно изменение: вместо израза „прие дарове“ той употребява израза „даде дарове“. Но апостолът е имал пълно право да направи такава промяна, защото еврейският глагол „лаках“, в гръцкия превод на Седемдесетте ἔλαβες, собствено означава: “вземам, за да дам на други”, срв. Бит. 42:16; 15:9; Изх. 25:2. Апостолът е взел само последния момент от действието, означавано с този глагол, и е превел: „даде“ – ἔδωκεν.