След като доказва, че нямат право да роптаят срещу изискването да повярват в Неговото Божествено пратеничество, Христос отново (срв. стихове 35 и 40) започва да говори, че само вярата в Него дава вечен живот и спасение, и че Той е действителният хляб на живота. Манната, която юдеите считали за небесен хляб (стих 35), не давала сила за вечен живот: и онези от техните предци, които я яли, умирали. А небесният хляб е трябвало да е такъв, че (ἵνα) вкусващият от...
След като доказва, че нямат право да роптаят срещу изискването да повярват в Неговото Божествено пратеничество, Христос отново (срв. стихове 35 и 40) започва да говори, че само вярата в Него дава вечен живот и спасение, и че Той е действителният хляб на живота. Манната, която юдеите считали за небесен хляб (стих 35), не давала сила за вечен живот: и онези от техните предци, които я яли, умирали. А небесният хляб е трябвало да е такъв, че (ἵνα) вкусващият от него да не умира (стих 50).
Проф. А. П. Лопухин
След като доказва, че нямат право да роптаят срещу изискването да повярват в Неговото Божествено пратеничество, Христос отново (срв. стихове 35 и 40) започва да говори, че само вярата в Него дава вечен живот и спасение, и че Той е действителният хляб на живота. Манната, която юдеите считали за небесен хляб (стих 35), не давала сила за вечен живот: и онези от техните предци, които я яли, умирали. А небесният хляб е трябвало да е такъв, че (ἵνα) вкусващият от него да не умира (стих 50).