Той обаче говореше за храма на тялото Си.
Не би могло истински и правилно да се нарече нещо храм, ако Бог не обитава в него. Както и за нас самите никой не би нарекъл тялото храм на душата, която не обитава в него; храмове ставаме тогава, когато чрез вярата в Христос Светият Дух се заселва в нас. А тялото на Христос с право е истински храм, защото в Него благоволи да обитава телесно цялата пълнота на Божеството, както казва Павел.
Книга Съкровища за Светата и Единосъщна Троица
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
И не е чудно, че юдеите не разбрали думите на Иисус, както и учениците. За тях имало две големи трудности: първо – че делото на възкресението е твърде трудно за разбиране, още повече че то изобщо не им било известно; второ – че живеещият в тяло е Бог.
Но след възкресението учениците разбрали и повярвали на Писанието. На кое Писание? На всяко, което предвъзвестява възкресението, а най-ясно – на думите: „няма да оставиш душата ми в ада“ (Пс. 15:10) и „Господ иска да го очисти от раната и да му покаже светлина“ (Ис. 53:11). Тези места от Писанието много ясно предсказват възкресението.
Аполианарий се опитва да намери тук защита за своята ерес. Желаейки да докаже, че плътта на Господа била без душа, той казва: „Плътта се нарича храм, а храмът е бездушен; следователно и тя е бездушна.“
О, поразен от гръм и помрачен! Нима тогава ти ще направиш плътта на Господа и от дървета, и от камъни, защото храмът е изграден от тях! Когато чуваш думите на Господа: „сега душата Ми е смутена“ (Йоан 12:27) и „имам власт да положа душата Си“ (Йоан 10:18), как ги разбираш? Ако кажеш, че това се говори не за словесната и разумна душа, тогава как ще обясниш думите: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лк. 23:46)? Нима и това ще разбереш, че се отнася за неразумна душа?
А думите: „няма да оставиш душата ми в ада“ (Пс. 15:10) – как ги тълкуваш? Но погини ти и твоите единомишленици.