„петък пред Пасха“ (παρασκευὴ τοῦ πάσχα). Евангелист Йоан казва, че осъждането на Христос за разпъване и съответно самото разпъване е станало в петък преди Пасха (по-точно “в петъка на Пасха”, като с това заменя указанието на евангелист Марк “в петъка преди събота” – Марк 15:42). По този начин той е искал да отбележи особеното значение на деня, в който Христос е бил разпнат. Христос, така да се каже, е подготвен за клане (самата дума “петък” на гръцки означава “подготовка” и...
„петък пред Пасха“ (παρασκευὴ τοῦ πάσχα). Евангелист Йоан казва, че осъждането на Христос за разпъване и съответно самото разпъване е станало в петък преди Пасха (по-точно “в петъка на Пасха”, като с това заменя указанието на евангелист Марк “в петъка преди събота” – Марк 15:42). По този начин той е искал да отбележи особеното значение на деня, в който Христос е бил разпнат. Христос, така да се каже, е подготвен за клане (самата дума “петък” на гръцки означава “подготовка” и читателите на Евангелието добре са разбирали смисъла на това), както агнето е било подготвяно в навечерието на Пасхата за нощната трапеза.
„петък пред Пасха“
„около шестия час“ (ὡσεὶ ἕκτη), т. е. в дванадесетия час. По-точно ще бъде да се преведе: около дванадесет (ὡσεὶ ἕκτη). Някои тълкуватели (например, Гладков в 3-то издание на своето Тълкувателно Евангелие, с. 718-722) се стараят да докажат, че евангелистът брои тук по римското, а не по юдейско-вавилонското изчисление, т. е. че има предвид шестия час сутринта, в съответствие с указанието на евангелист Марк, според което Христос е бил разпънат в „третия“, т. е. по римското броене в деветия час сутринта (Марк 15:25). Но срещу това предположение говори фактът, че никой от древните църковни тълкуватели не е прибягвал до този метод на съгласуване на свидетелствата на евангелистите Марк и Йоан. Нещо повече, известно е, че по времето, когато апостол Йоан пише своето Евангелие, в целия гръко-римски свят часовете на деня се отчитат по същия начин, както при евреите – от изгрева до залеза на слънцето (Плиний, “Естествена история”, II, 188). Много е вероятно Йоан в този случай да е искал да определи времето на разпъването на Христос по-точно, отколкото то е дадено в Марк.
„около шестия час“
При обяснението на разминаването между Марк и Йоан трябва да се вземе предвид, че древните са отчитали времето не с точност, а само приблизително. И едва ли може да се предположи, че Йоан би запечатал точно в съзнанието си часовете от Христовите страдания, на които е присъствал. Още по-малко може да се очаква това от апостол Петър, по чиито думи Марк е писал своето Евангелие.
С оглед на това приблизителният ред на събитията от последния ден на Христовия живот може да се определи по следния начин:
а) в полунощ Христос е доведен в двора на първосвещеника и е подложен на предварителен разпит, първо от Ана, а след това от Кайафа, като с последния присъстват и някои членове на Синедриона;
б) известно време след това – два часа – Христос прекарва в тъмница в дома на първосвещеника;
в) рано сутринта – в петия час – Христос е доведен пред Синедриона, откъдето е изпратен при Пилат;
г) след края на процеса пред Пилат и Ирод и след втори процес пред Пилат Христос е предаден за изпълняване на присъдата – разпъване на кръст; Според Марк това е станало в третия час по юдейското отчитане на времето, а по нашето – в деветия. Но като вземем предвид по-късното съобщение на Йоан, според което Христос е бил разпнат около шестия час, трябва да кажем, че третият час, или по-скоро първата четвърт на деня, вече е бил свършил, а шестият час е бил отминал и вече е започнала втората част на деня, в която (близо до края му, както се вижда от думите на Йоан) е станало разпъването на Христос (Иоан 19:14, 16).
д) от шестия (или, според нашето отчитане на времето, от дванадесетия час) до деветия (по нашему, до третия час следобед) час настъпила тъмнина и около три часа следобед Христос издъхнал. Свалянето от кръста и погребението са приключили, разбира се, до залез слънце, тъй като нощта, която започвала със залеза, принадлежала на предстоящата събота, когато не можело да се прави нищо.
„ето вашия Цар“. Пилат прави последен опит да спаси Христос, като отново изтъква пред юдеите, че в крайна сметка те предават на екзекуция своя цар. „Другите народи ще чуят – иска да каже Пилат, – че в Юдея е разпнат цар, и за вас това ще послужи за срам”.
Проф. А. П. Лопухин
„петък пред Пасха“ (παρασκευὴ τοῦ πάσχα). Евангелист Йоан казва, че осъждането на Христос за разпъване и съответно самото разпъване е станало в петък преди Пасха (по-точно “в петъка на Пасха”, като с това заменя указанието на евангелист Марк “в петъка преди събота” – Марк 15:42). По този начин той е искал да отбележи особеното значение на деня, в който Христос е бил разпнат. Христос, така да се каже, е подготвен за клане (самата дума “петък” на гръцки означава “подготовка” и читателите на Евангелието добре са разбирали смисъла на това), както агнето е било подготвяно в навечерието на Пасхата за нощната трапеза.
„петък пред Пасха“
„около шестия час“ (ὡσεὶ ἕκτη), т. е. в дванадесетия час. По-точно ще бъде да се преведе: около дванадесет (ὡσεὶ ἕκτη). Някои тълкуватели (например, Гладков в 3-то издание на своето Тълкувателно Евангелие, с. 718-722) се стараят да докажат, че евангелистът брои тук по римското, а не по юдейско-вавилонското изчисление, т. е. че има предвид шестия час сутринта, в съответствие с указанието на евангелист Марк, според което Христос е бил разпънат в „третия“, т. е. по римското броене в деветия час сутринта (Марк 15:25). Но срещу това предположение говори фактът, че никой от древните църковни тълкуватели не е прибягвал до този метод на съгласуване на свидетелствата на евангелистите Марк и Йоан. Нещо повече, известно е, че по времето, когато апостол Йоан пише своето Евангелие, в целия гръко-римски свят часовете на деня се отчитат по същия начин, както при евреите – от изгрева до залеза на слънцето (Плиний, “Естествена история”, II, 188). Много е вероятно Йоан в този случай да е искал да определи времето на разпъването на Христос по-точно, отколкото то е дадено в Марк.
„около шестия час“
При обяснението на разминаването между Марк и Йоан трябва да се вземе предвид, че древните са отчитали времето не с точност, а само приблизително. И едва ли може да се предположи, че Йоан би запечатал точно в съзнанието си часовете от Христовите страдания, на които е присъствал. Още по-малко може да се очаква това от апостол Петър, по чиито думи Марк е писал своето Евангелие.
С оглед на това приблизителният ред на събитията от последния ден на Христовия живот може да се определи по следния начин:
а) в полунощ Христос е доведен в двора на първосвещеника и е подложен на предварителен разпит, първо от Ана, а след това от Кайафа, като с последния присъстват и някои членове на Синедриона;
б) известно време след това – два часа – Христос прекарва в тъмница в дома на първосвещеника;
в) рано сутринта – в петия час – Христос е доведен пред Синедриона, откъдето е изпратен при Пилат;
г) след края на процеса пред Пилат и Ирод и след втори процес пред Пилат Христос е предаден за изпълняване на присъдата – разпъване на кръст; Според Марк това е станало в третия час по юдейското отчитане на времето, а по нашето – в деветия. Но като вземем предвид по-късното съобщение на Йоан, според което Христос е бил разпнат около шестия час, трябва да кажем, че третият час, или по-скоро първата четвърт на деня, вече е бил свършил, а шестият час е бил отминал и вече е започнала втората част на деня, в която (близо до края му, както се вижда от думите на Йоан) е станало разпъването на Христос (Иоан 19:14, 16).
д) от шестия (или, според нашето отчитане на времето, от дванадесетия час) до деветия (по нашему, до третия час следобед) час настъпила тъмнина и около три часа следобед Христос издъхнал. Свалянето от кръста и погребението са приключили, разбира се, до залез слънце, тъй като нощта, която започвала със залеза, принадлежала на предстоящата събота, когато не можело да се прави нищо.
„ето вашия Цар“. Пилат прави последен опит да спаси Христос, като отново изтъква пред юдеите, че в крайна сметка те предават на екзекуция своя цар. „Другите народи ще чуят – иска да каже Пилат, – че в Юдея е разпнат цар, и за вас това ще послужи за срам”.
„ето вашия Цар“.