Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 2
знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
От Марка свето Евангелие – глава 14 – стих 1
След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
Проф. А. П. Лопухин
Този стих има доста необичайна конструкция в оригиналния текст, поради което руският превод е намерил за нужно да направи тук вметка за изясняване на мисълта, като е добавил думите “показа на дело, че”. Трудно е обаче да се съгласим с тълкуването на руския превод. Тази добавка показва, че руският превод вижда най-висшата проява на Христовата любов към учениците само в умиването на нозете, което именно “явило на дело” тази любов.
В същото време, ако нещо може да се нарече проява на любов, то това не е символичното вразумление за необходимостта от смирение на учениците, дадено им при измиването на нозете, а целият последващ съвсем откровен разговор на Господ с тях, в който Той им говори именно като със Свои възлюбени деца, като със Свои приятели. Ето защо е съвсем необосновано да се ограничава смисълът на първия стих, като се поставя само във връзка с умиването на нозете, както е направено в руския превод.
Според тълкуванията на светите отци и древните преводи този стих би трябвало да се предаде по следния начин: „Но тъй като Той преди празника Пасха вече знаеше, че Неговият час е дошъл – да отиде от този свят към Отца, – то Иисус, като възлюби Своите (ученици), които бяха (оставаха) в света, докрай ги възлюби”.
„докрай“. При такъв прочит става ясно, че забележката на евангелиста се отнася не само до следващата история за умиването на нозете, а към целия откъс от 13 до 17 глава. Господ със цялата сила възлюбил учениците („докрай“, срв. Мат. 10:22) именно в това време, почувствал извънредна жалост към тях именно защото е знаел, че този празник на Пасха е бил всъщност последните дни, когато учениците са могли да намират в близкото общение с Него своя опора. Скоро те ще останат сами и Господ предвижда колко трудно ще им бъде тогава, колко нещастни и изоставени ще се чувстват!