От Йоана свето Евангелие – глава 12 – стих 2

 „Му приготвиха вечеря“. Въпросът дали тази вечеря е била същата, за която говорят Матей (Мат. 26:6 и сл.) и Марк (Марк 14:3 и сл.), се решава по различен начин от тълкувателите. Някои от тях (например, епископ Михаил Лузин) твърдят, че става дума за друга вечеря, и за да докажат мнението си, се позовават, първо, на факта, че първите двама евангелисти описват вечеря, извършена не шест, а два дни преди Пасха; второ, че името на жената се споменава само при Йоан, трето, че името на домакина, организирал вечерята, се споменава само при първите двама евангелисти, и четвърто, че в църковните песнопения за Страстната седмица вечерите се различават именно по този начин.

Други обаче не виждат необходимост да се прави разлика между тези вечери и твърдят, че и тримата евангелисти говорят за една и съща. Последното предположение е по-естествено, тъй като изглежда крайно невероятно Господ да дойде два пъти във Витания през една и съща седмица и едно и също събитие – помазването на Христос – да бъде повторено от две различни жени при почти идентични обстоятелства.

Що се отнася до възраженията, които се изтъкват срещу последното мнение, те са несъстоятелни. На първо място, второто и третото възражение, които се отнасят до неназоваването на имената, не са убедителни: единият евангелист е сметнал за необходимо да назове действащото лице, а другият – не. Що се отнася до първото основание, макар да изглежда важно, то всъщност не е от голямо значение. Факт е, че евангелистите Матей и Марк изобщо не говорят за помазването на Христос в хронологичната последователност на събитията, а само го припомнят по повод на това, че след историята за това помазване те разказват за предателството на Юда (Мат. 26:14 и сл.), а, както е видно от Евангелието на Йоан, Юда подбудил останалите ученици да роптаят заради безмисленото разхищение на скъпоструващото миро, което Мария извършила.

Затова евангелист Матей вмъква историята за помазването в 26 глава не заради строгата хронологична последователност на събитията, а отчасти за да опише настроението на учениците като цяло и на Юда в частност, а отчасти и за да каже, че Господ е знаел за участта, подготвена Му от враговете (Мат. 26:12). В съвсем същата връзка е и разказът за помазването на Христос в Евангелието от Марк.

Що се отнася до свидетелството на литургичните песнопения, те по своя характер никога не са имали за цел да установят хронологична последователност на събитията. Това личи например от факта, че разговорът между Христос и апостолите за приготвянето на Пасхата се е състоял според стихирата в събота Вайя, когато Христос е дошъл във Витания (“преди” шестте дни на Пасха); в друга стихира от същия ден се казва, че Христос е дошъл шест дни преди Пасха, “воззвати умерша четверодневна Лазаря”.

Откъде дошъл Господ във Витания този път? По всяка вероятност от Йерихон, където посетил дома на Закхей (Лука 19:5). От Йерихон до Витания се стигало за около шест часа пеша.

„и Марта прислужваше“. Както можем да видим от Евангелията на Матей и Марк, вечерята за Христос е била приготвена “в дома на Симон прокажения” (вж. Мат. 26:6). Но Марта е поканена от домакина да служи на Христос като жена от семейството, към което Христос е бил благоразположен. Забележително е, че Лазар също е взел участие в угощението. Очевидно той се е чувствал толкова добре, че и радостното пиршество не му е било чуждо.