Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
Сестрите не молят Христос да дойде при тях в Юдея: те, разбира се, знаят, че тук Христос е в голяма опасност от Своите врагове. С упование в Неговата чудотворна сила, те само почтително Му съобщават за тежката болест на своя брат. Те са сигурни, че Господ може да излекува Лазар дори когато е далеч от него, точно както изцелил слугата на Капернаумския стотник (Мат. 8:8 и сл.).
„за слава Божия“. Господ отбелязва на глас пред Своите ученици и пред вестоносеца от Витания, че тази болест е изпратена на Лазар не за да умре (срв. 1 Иоан. 5:16 и сл.), а за да може чрез нея, т. е. чрез победата над резултата от тази болест – смъртта, да се прослави Бог („за слава Божия“) и то именно в лицето на Своя Син (за да се прослави Син Божи, срв. Иоан 5:21 – 23; 7:18). Но няма основание да се предполага, че думите на Христос са били разбрани в този смисъл от пратеника на сестрите и от самите сестри, когато техният пратеник се върнал при тях: те всички видяли в тия думи само загатване за възможността за излекуването на Лазар, а не възкресяването.
От Йоана свето Евангелие – глава 9 – стих 3
Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Господ не казва тези думи, за да си тръгнат хората и да ги съобщят на сестрите на Лазар, а говори като Бог, който предсказва какво ще се случи, защото вижда, че краят на делото ще бъде за слава Божия. Не че болестта е дошла върху човека по тази причина, за да бъде Той прославен – защото би било глупаво да се каже това. Но тъй като е дошла [болестта], Той е видял, че тя ще доведе до чудесен край. Казва, че Самият Той по природа е Бог, защото това, което се върши, е за Негова слава. Защото веднага, след като казва, че болестта е за слава Божия, добавя: за да се прослави по този начин Синът Божи, говорейки за Себе Си.
Също не бива да се чудим на думите Му, че болестта на Лазар не е за смърт, и въпреки това смъртта му е настъпила. Защото гледайки крайния резултат и че след малко Той щеше да го възкреси, ние не обръщаме внимание на случилото се в промеждутъка, а само на завършека.
Защото Господ реши да покаже немощта на смъртта и че всичко това се случи за слава Божия, тоест за Негова прослава.
Коментари, Йоан