От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 32

Ако съдиш за божествеността по размери и тежест и затова ти се струва малък Духът, защото се явява във вид на гълъб – о, ти, който си дребнав във важните неща! –  тогава би трябвало също да презреш и Небесното царство, защото то е оприличено на синапено семе. И би трябвало да поставиш противника над величието на Иисус, защото онзи е наречен висока планина, Левиатан и цар на това, което е във водите, докато Христос е наречен агнец, бисер, капка и други подобни.

Слово 17, За светите светлини

Човек може с право да се удиви на светия евангелист, който навсякъде с голямо внимание запазва съответното на божествената природа. Понеже преди това бе казал, че никой никога не е видял Бога, а сега казва, че блаженият Кръстител е видял Духа да слиза от небето върху Сина, той добавя, че е видял Духа, но само във вид на гълъб, а не в самата Му природа, която е невидима, а с формата на най-миролюбивото създание, за да се запази отново чрез това естествената близост и прилика със Сина, който казва: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Следователно Духът няма да престане да бъде Бог по природа; защото за Него се запазва това, че никога не е бил видян, освен във вида на гълъб, заради нуждата на ученика. Защото блаженият Кръстител казва, че слизането на Духа му е дадено като знак и признак, когато свидетелства за нашия Спасител: „Онзи, който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: ‘Върху когото видиш Духа да слиза и остава, Той е този, който кръщава с Дух Свети.’

Тълкувание на Евангелието от Йоан