Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
Йоан е разбрал зададения му въпрос именно в смисъл, че питащите не биха имали нищо против, ако той би признал себе си за Месия.
Затова именно той особено силно се отрича от достойнството на Месия: „той изповяда и не се отрече” – съобщава евангелистът. Но едва ли може да се мисли, че свещениците биха признали в Йоан действителния Месия. На тях, разбира се, им е било известно, че Месия трябва да се роди от Давидовото потомство, а не на Аарон, от когото е произхождал Кръстителят. По-вероятно е предположението на Йоан Златоуст и други древни тълкуватели, че свещениците, ако бяха изтръгнали от Йоан признание, че е Месия, биха го арестували за присвояване на непринадлежащо му достойнство.
[Йоан Кръстител] отрича да е това, което не е, но не отрича това, което е: по този начин, като казва истината, става истински член на Този, Чието име не си е присвоил по нечестен начин. Тези [негови] думи предизвикват много различен въпрос. На друго място, когато нашият Господ бил попитан от Своите ученици за идването на Илия, Той отговорил: „Ако искате да приемете, този е Илия“. Но [сега] Йоан казва: „Аз не съм Илия“. Как тогава той е проповедник на истината, ако не е съгласен с това, което самата тази Истина е заявила? Но ако изследваме внимателно, ще се окаже, че онова, което звучи противоречиво, всъщност не е такова. Ангелът казва на Захария за Йоан: „Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия“. Както тогава Илия е проповядвал второто Пришествие на нашия Господ, така и Йоан е проповядвал Неговото първо пришествие. Както [Илия] ще дойде като предвестник на Съдията, така [Йоан] е станал предвестник на Изкупителя.
Йоан беше Илия по дух, а не по лице; и това, което нашият Господ твърди за духа, Йоан отрича за лицето. В това има известна целесъобразност, а именно, че нашият Господ говори на учениците Си духовно за Йоан, а Йоан, отговаряйки на плътското множество, говори за тялото си, а не за духа си.
За Евангелието
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 28
Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 25
А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
А той, виждайки тяхното лукавство, не казва кой е, а заявява: „Аз не съм Христос“, като има предвид целта им и по всякакъв начин ги насочва към вярата, че Христос е Друг – Онзи, Когото те смятат за бедния син на беден дърводелец, произхождащ от бедното селище Назарет, от което не очаквали нищо добро.
А за самия Предтеча те имаха високо мнение, защото баща му беше първосвещеник, а самият той водеше ангелски и почти безплътен живот.
Затова е удивително как те сами се заплитат в онова, с което мислеха да навредят на славата Христова. Питат Йоан като достоверен човек, за да имат в неговото свидетелство основание за неверие в Христа, ако той не Го признае за Христос. Но това се обръща против тях. Защото откриват, че онзи, когото смятат за достоверен, свидетелства в полза на Христа и не присвоява Неговата чест за себе си.