Преди да каже за „другия“ завет, апостолът смята за нужно да обясни първата част на сравнението. Но тук пред нас стои избор между две четения. Според едното, което следват руският и славянският текст, началото на стиха се чете така: „защото Агар означава планината Синай в Арабия“. Според другото четене изразът Τὸ Ἄγαρ („Агар“) се изпуска и остава само фразата: „защото планината Синай се намира именно в Арабия“. Първото четене не може да бъде прието, защото за него има малко древни...
Преди да каже за „другия“ завет, апостолът смята за нужно да обясни първата част на сравнението. Но тук пред нас стои избор между две четения.
Според едното, което следват руският и славянският текст, началото на стиха се чете така: „защото Агар означава планината Синай в Арабия“. Според другото четене изразът Τὸ Ἄγαρ („Агар“) се изпуска и остава само фразата: „защото планината Синай се намира именно в Арабия“.
Първото четене не може да бъде прието, защото за него има малко древни светоотечески свидетелства: само отците от антиохийската школа имат такова четене, а на Запад и в Египет то се появява сравнително късно, не по-рано от втората половина на III век. Обратно, другото четене се среща у Ориген, в най-древните египетски ръкописи, в латинските и готските преводи, после в Синайския кодекс, в Ефремовия – Парижкия – кодекс, у Епифаний, Амвросий и др.
Накрая, първото четене само по себе си е неясно. Агар е жена и следователно изразът Τὸ Ἄγαρ може да бъде предаден само така: „думата Агар“. Оттук се получава следната мисъл: сред арабите, в Арабия, с думата „Агар“ се обозначава планината Синай. Но това тълкуване няма никакви основания. Наистина, в арабския език има дума хаджар – „скала“, но на еврейски тя би трябвало да се напише хагар, а не гагар – Агар. Самият Павел едва ли би могъл да се заблуди в този случай и да сметне думата хаджар за съзвучна с думата Агар.
Затова е по-добре тук да се чете така: „планината Синай се намира в Арабия“. Апостолът казва това, за да охарактеризира мястото, където е бил даден законът. А това му е било нужно, за да покаже, че това място съвсем не е онова, което се е имало предвид като място на покой в обещанието, дадено на Авраам.
Читателите без съмнение сами вече са знаели, че обещанието, дадено на Авраам, говори за наследяване на Ханаанската земя, и, разбира се, са разбирали, че даването на закона не в Палестина, а в Арабската пустиня, изобщо не е носело със себе си изпълнение на обещанието, дадено на Авраам. Следователно няма защо да се стремят към изпълнение на закона, който е даден при обстановка, която съвсем не напомня онова, което се съдържа в обещанието, дадено на Авраам.
Следователно трябва да се търси друг завет, в който това обещание да се осъществи; а такъв завет е новият, Христовият Завет, за който апостолът говори по-нататък.
„Съответства на сегашния Йерусалим.“ Συνστοιχεῖ, т.е. стои в един ред, движи се в една посока със сегашния Йерусалим, т.е. с центъра на юдейското законничество, който представлява противоположност на бъдещия Йерусалим. Този бъдещ Йерусалим ще слезе от небето на земята и в него ще обитават светиите християни, срв. Откр. 20:9; Откр. 21:2–22:7; Фил. 3:20.
Този небесен Йерусалим съществува и сега на небето, и към него след Христос се устремяват всички умиращи, изкупени от Него светии.
Проф. А. П. Лопухин
Преди да каже за „другия“ завет, апостолът смята за нужно да обясни първата част на сравнението. Но тук пред нас стои избор между две четения.
Според едното, което следват руският и славянският текст, началото на стиха се чете така: „защото Агар означава планината Синай в Арабия“. Според другото четене изразът Τὸ Ἄγαρ („Агар“) се изпуска и остава само фразата: „защото планината Синай се намира именно в Арабия“.
Първото четене не може да бъде прието, защото за него има малко древни светоотечески свидетелства: само отците от антиохийската школа имат такова четене, а на Запад и в Египет то се появява сравнително късно, не по-рано от втората половина на III век. Обратно, другото четене се среща у Ориген, в най-древните египетски ръкописи, в латинските и готските преводи, после в Синайския кодекс, в Ефремовия – Парижкия – кодекс, у Епифаний, Амвросий и др.
Накрая, първото четене само по себе си е неясно. Агар е жена и следователно изразът Τὸ Ἄγαρ може да бъде предаден само така: „думата Агар“. Оттук се получава следната мисъл: сред арабите, в Арабия, с думата „Агар“ се обозначава планината Синай. Но това тълкуване няма никакви основания. Наистина, в арабския език има дума хаджар – „скала“, но на еврейски тя би трябвало да се напише хагар, а не гагар – Агар. Самият Павел едва ли би могъл да се заблуди в този случай и да сметне думата хаджар за съзвучна с думата Агар.
Затова е по-добре тук да се чете така: „планината Синай се намира в Арабия“. Апостолът казва това, за да охарактеризира мястото, където е бил даден законът. А това му е било нужно, за да покаже, че това място съвсем не е онова, което се е имало предвид като място на покой в обещанието, дадено на Авраам.
Читателите без съмнение сами вече са знаели, че обещанието, дадено на Авраам, говори за наследяване на Ханаанската земя, и, разбира се, са разбирали, че даването на закона не в Палестина, а в Арабската пустиня, изобщо не е носело със себе си изпълнение на обещанието, дадено на Авраам. Следователно няма защо да се стремят към изпълнение на закона, който е даден при обстановка, която съвсем не напомня онова, което се съдържа в обещанието, дадено на Авраам.
Следователно трябва да се търси друг завет, в който това обещание да се осъществи; а такъв завет е новият, Христовият Завет, за който апостолът говори по-нататък.
„Съответства на сегашния Йерусалим.“ Συνστοιχεῖ, т.е. стои в един ред, движи се в една посока със сегашния Йерусалим, т.е. с центъра на юдейското законничество, който представлява противоположност на бъдещия Йерусалим. Този бъдещ Йерусалим ще слезе от небето на земята и в него ще обитават светиите християни, срв. Откр. 20:9; Откр. 21:2–22:7; Фил. 3:20.
Този небесен Йерусалим съществува и сега на небето, и към него след Христос се устремяват всички умиращи, изкупени от Него светии.